| |
Един народ – траки, обитава
територията на Балканите от дълбока древност
България е първата национална държава в
Европа
По настояване на читатели в няколко поредни броя
на в. „Атака“ публикува откъси от книгата на Волен
Сидeров „Основи на българизма“ – едно интелектуално
предизвикателство към всички псевдоучени историци, които
пренаписват и съчиняват историята по свое усмотрение и,
лъжейки за нашия произход, промиват мозъците ни още от
деца, защото и ден днешен присъстват в българските
учебници.
Волен СИДЕРОВ
 |
Възстановка на това как
са изглеждали представителите на племето дардани.
Византийският писател Михаил Аталиат пише за
въстанието на Петър Делян през 1041 г.: „А
мизите, на които е дадено името българи като
собствено име, вдигнали бунт…“ /26/.
Дион Касий Кокцейан, римски сенатор, пълководец
и писател (ок. 155 – ок. 230-235 г.), автор на „Римска
история“ пише, че мизите и гетите са тези две
племена, населявали открай време цялата земя
между Стара планина и Дунава. |
Сред тези народи се пазели и старите им имена – трибали
и дардани, казва Дион Касий. /27/.
Халкондил, т. нар. последен атинянин, пише история на
войните между турци и българи по времето на цар Иван
Шишман и там нарича българите „мизи“ и „трибали“. Шишман
е наречен от Халкондил „цар на мизите“. /28/.
За гръцките и други автори народностите, съставляващи
частите на бъдещата българска нация, са били в различни
периоди ту скити, ту гети, ту готи, ту траки, ту даки,
ту вандали, ту мизи. Славянските народи пък са
идентифицирани като гети от Симоката – египетски историк
от седми век, писал на гръцки. Теофан нарича и готите, и
бесите – тракийски народи. “ И тези два народа – готите,
наричани още слави (славяни), и българите се заобичаха
извънредно много, тъй като и двата народа бяха езичници
и имаха общ език“, пише презвитер Диоклеас (Diocleas)
през дванайсети век.
 |
Илюстрация на боксиращи се момчета
от тракийското племе мизи.
„Скитите, наричани готи ,преминали в голям брой
реката…“ пише пък Херений Дескип от Атина в
своята „Световна хроника“ - 3 век сл. Хр.
Значи скитите са готи, готите са всъщност
старите гети, описвани от Херодот като вярващи в
безсмъртието, бесите и готите са нещо близко,
славяните и готите (т.е. скитите) и българите
имат общ език, траките също са беси и гети,
преди това – пеласги, населявали преди
гърците цялата днешна територия на Гърция. |
Траките също са и мизи (за които много автори упорито
уточняват, че по-късно се наричат българи). Какво
излиза? Че едно и също население се е въртяло в
територията на Балканите от дълбока древност – хиляди
години преди Христа до средните векове, когато започват
да го наричат българи. По време на Римската империя това
население – генетичните предци на днешните българи, са
изтласкани от днешните ни и стари земи на север от
Дунава. Именно тази част от историята ни се разглежда
като преселение от изток на запад. Само че преселението
е в обратна посока. И през пети, шести и седми век става
едно завръщане в родните земи на български маси, което
завършва с концентриране в първата национална държава в
Европа – с име, съществуващо и до днес – България. Няма
друга такава европейска държава и народ, които от
средновековието до днес да са запазили името си
непроменено в продължение на близо две хиляди години.
Във върхови моменти като девети и десети век България е
единствената национална държава на фона на имперската
унитарна Източна Римска империя и т. нар. Римска империя
в лицето на Франкската държава. В апогея на Симеонова
България – девети век, на картата на Европа няма нито
Франция, нито Германия, нито Англия, нито Италия. Само
тази мисъл трябва да ни държи с високо вдигната глава
въпреки несгодите и катаклизмите на днешното време.
Защо в учебниците не учим, че на карта от 4
век пише „България“
Има достатъчно неоспорими доказателства, че българите
не са се появили в края на седми век от далечния Изток,
за да се заселят край Дунава. Българите винаги са живели
по земите на днешна България, но са били изтласквани в
определени периоди и са водили войни за отвоюване на
своите земи. Това е ставало далече преди тази култова
681 г., която продължаваме да тачим като година на
образуване на българската народност и нация. Описания на
българите на юг от Дунав и на Запад от Черно море има
предостатъчно. Но казионните, обслужващи небългарски
интереси „учени“ ги прескачат упорито вече сто и двайсет
години след Освобождението.
Ето една кулминация на доказателствата, че мизите са
едновремешните българи – картата на Свети Йероним от IV
век, съставена по данни на Евсевий Кесарийски (270 -338
г.), бащата на църковната история, и отразяваща
Балканския полуостров от това време. На тази карта е
изобразена днешната българска територия на юг от Дунава
и върху тази територия пише: „Moesia haec & Vulgaria“ (“
Мизия е тук и България“). Днес картата се съхранява в
Британския музей и е включена в ръкопис на Св. Йероним.
Издадена е от Конрад Милер през 1895 г.
Значи според един толкова авторитетен автор като Евсевий
Кесарийски още в края на трети и началото на четвърти
век земята на юг от Дунава е България, но за основната
част от българските казионни историци това не е така. Те
държат българите да са късни пришълци от седми век и да
са „орда“, вляла се и изчезнала в някакво измислено
славянско море.
(Следва)
Натрапват ни лъжата, че 681 г. е начало на
държавата
 |
Днес официално за начало на българската
народност и държавност се смята годината 681.
Това е фалшификация, която трябва да бъде
опровергана от всички историци и изследователи,
които претендират да носят българско име и имат
българска кръв.
Ето и други свидетелства, че българите са били
познати за хронистите и политиците на Рим и
Константинопол далече преди седми век:
Блазиус Клайнер, францискански монах, автор на
„История на България“, през 1761 г. описва
„многобройни нахлувания на българите в Европа“,
като започва от 373 г., когато заедно с хуните
нападнали „Мизия, Унгария и Сирмиум“. /29/. |
Манасиевата хроника споменава, че „от тръгването на
българите са изминали 870 години“/30/, като се има
предвид завземането на Охридската земя от тях. Тази
хроника е писана през 12 век от Константин Манасий.
Обхваща периода от сътворението на света (5508 г. пр.
Хр.) до император Никифор Вотаниат (11 век). Преписи от
хрониката се съхраняват във Ватикана и в Синодалната
библиотека в Москва. Събитията, отнасящи се до
българите, визират епохата на Анастасий – 515 г. А
оттогава назад – към момента на съществуване на българи
в Македония и Илирия били изминали 870 години според
хрониката. Това означава 515 сл. Хр. минус 870 години
прави 355 г преди Христа! Това се струва невероятно на
промитите мозъци, но то се потвърждава и от доста други
източници – Йоан Малала например.
Но дори и при друга сметка – тези 870 години да се
извадят от периода на цар Иван Александър, когато е
оформена като книга Манасиевата хроника, пак се получава
474 г. – повече от двеста години преди сакралната 680
г., когато за първи път били дошли българи на юг от
Дунава според лъжливите учебници, по които учехме.
В края на пети век – към 480 г., гръцки и латински
хронисти пишат за българите като за разположен в
днешните ни земи народ. Йоан Антиохийски описва как
император Зенон (479-491 г.) „се видял принуден да влезе
в съюз с така наречените българи“./31/.
Енодий, епископ на Тичина, описва през 507 г. българите
така:“Това е народът, който преди тебе имаше всичко,
което е пожелавал…“ /32/.
Византиецът Теофан пише летопис, обхващащ периода от 284
г. до 813 г.
В разказите за 5 век той неведнъж споменава за
българите, и то като население, живеещо в днешните ни
земи. /33/.
Комес Марцелин, съвременник на битка между ромеи и
българи, пише през 499 г. за сражение в Тракия между
българи и императорски войски, завършило с поражение за
ромеите.
Според Енодий още през 6 век българите са контролирали
по-голямата част от Балканския полуостров.
Йоан Зонара описва как император Анастасий издига
специална стена против българите. Това става през 512 г.
– повече от 150 години преди официозната дата 681 г.,
когато се смята, че дошли българите на Балканите./34/.
При основаването на Архиепископията Първа Юстиниана –
през 541 г., от текста на Никифор Григора става ясно, че
Македония и Илирия вече били известни като България. Че
българите преди това са владеели Македония и Илирия. А
Първа Юстиниана била преименувана на „Митрополия на
България“./35/.
За какъв Онгъл през 681 г. говори тогава? За какви
безумия в сценария на Вера Мутафчиева „Хан Аспарух“ може
да става дума – колони от чергари пресичат с години
някаква степ, за да дойдат на север от Дунава чак през
681 г.? Ето как се насаждат лъжи.
Йоан Малала пък описва едно въстание на командващия
войските на Тракия – тракиеца, т. е. българина
Виталиан, който се изправил против ереста –
монофизитизма на император Анастасий и стигнал до
Константинопол. Йоан Малала пише: „Във времената на
Анастасий се вдигна тракиецът Виталиан поради заточените
владици, както се казва и завзе Тракия, Скития и Мизия
до Одесос и Анхиало, предвождащ голямо количество хуни и
българи…“ /36/.
Какво излиза? Че легендите за покръстването през девети
век на българите се пукат. Защото още през 513 г.
българин начело на други българи – православни,
защитават вярата срещу отстъпил от нея император.
Според Прокопий българска войска има в „цяла Европа“ –
тогава Европа наричат Източна Тракия – и причинила
големи щети. Това става през 538-540 г.
През 550 г. летописците започват все повече да
употребяват термина „хуни“ за българите. Престават да ни
споменават като „българи“. Това явно е причина през 19
век, когато се пише историята ни, доста учени да
повярват, че преди седми век българи няма на Балканите.
Което е груба грешка и ни струва цяло едно столетие
заблуди и подмяна на българската история.
Не сме покръстени през 9 век, а много по-рано
 |
Свети Апостол Павел
Преди Освобождението явно сме знаели по-добре
истинската си история. Така излиза от
учебниците, които са изучавали тогавашните
ученици. Те са научавали, че ние, българите, сме
покръстени от Св. Апостол Павел при обиколките
му по нашите земи. От цитирания по-горе откъс от
един стар учебник по история от 1876 г., издаден
в Цариград вече стана ясно, че християнството по
нашите земи е от апостолски времена: |
“В. (въпрос): Кои са оние Бугари, што се
крстиjа во почетокот на први век после Рождество
Христово?
О. (отговор): Тие се Бугарите што живеат во
Македониjя.
В. Од кого са покрстени тие?
О. Од Апостол Павле…“
Из „Кратка сваjштана историjа за училиштата по
Македония“, съставена от Димитар Василев Македонски .
Тази и вярна и логична теза – за ранното християнство
на българите, е заличена от следосвобожденски служители
на чужди интереси и масонски автори. Така в официозната
ни история остава легендата за покръстването през 865 г.
от княз Борис. Защото покръстването на българите е
свързано с теорията за ранното им пребиваване тук, по
днешните ни земи. Много по-ранно от „академичното“ –
седми век. Следосвобожденските ни автори на учебници
влязоха в измамната схема на Шафарик – Иречек, създадена
от чужди, противни на България интереси, и до ден днешен
й робуват.
Ганчо Ценов разбива мита за късното християнизиране на
българите с огромен брой научни аргументи и позовавания
на източници. Въпреки това чак сега – двайсетина години
след комунизма, у нас започнаха да се прокрадват идеите
на българизма – на българския национализъм. Тези идеи
извират от духа на всичко българско, витаещо хилядолетия
по земята, в която се раждаме и умираме. Земята, която е
била земя на българи и преди 5000 години, и днес.
Българите – християни много преди IX век
В трудовете си Паисий нарича цар Борис-Михаил
„втор“ покръстител
Кубрат и
неговите синове
 |
Нека следваме казионните историци в
опровергаването на тезата, че сме покръстени чак
през 865 г. В момента и „академичните“ учени не
отричат, че Кубрат е бил християнин. Това е
описано в казионни книжки и учебници. |
Но как така един владетел е християнин, а народът му –
народ от езичници. Във времената, за които знаем, че
вярата е била определяща за съдбата на цялата народност
и държава, това е абсурд. Цели двеста години след
християнина Кубрат Борис тръгва да покръства българите.
А дотогава те тънат в езичество, докато царете им са
покръстени. Нелепостта на тези теории би трябвало да
засрами историците, които ги повтарят, но не сме
дочакали до днес такъв момент.
Защо се получава така, че се налага легендата за това
късно покръстване през девети век? Всичко идва оттам, че
българската народност на Балканите в по-голямата си част
възприема най-ранните християнски ереси като
арианството. Арий е един от духовниците, които издигат
първата ерес в Христовата църква през 4 век. Според тази
ерес единството на Светата Троица – Бог Отец, Свети Дух
и Син не са едно цяло, а различни субстанции. Тази
гледна точка ще стане по-нататък през вековете плънка на
многобройни ереси и учения, целящи разцепление на
църквата. Понякога в подобни ереси са изпадали и хора
честни и справедливи по сърце, но отвратени от
неморалното поведение на отделни църковни представители.
Арианството е следвано от несторианство, монофизитизъм и
други ереси, които са предизвиквали вселенски събори по
темата. По нашите земи разновидност на тези ереси идва
под името павликянство. Но по времето на налагането на
християнството като вяра в държавен план по нашите земи
– 4-5 век, ересите, не признаващи Троицата и принизяващи
божествената същност на Христос, завладяват голяма част
от населението. Население, което е българско и което не
стои и чака до 865 г., а се покръства от епохата на
апостол Павел. Всъщност през 865 г. е наложено
възвръщане към догматичното християнство и излизане от
ересите. Това се приема като „покръстване на българите“.
("догматичното християнство" = Истинското Православие. В пълно съгласие
със Светите Канони, Ап.Кан.45, 47 и др., еретиците били
кръстени Православно наравно с езичниците - за Светия
Кан и Втори Покръстител не е било допустимо познатото
днес словоблудие с думата "икономия" - бел. о.И.)
 |
Сребърната Библия в библиотеката на
университета в Uppsala, Швеция е считана за
национално съкровище на Швеция.
Лист 158 от Асеманиевото евангелие от 10
в.
Този факт се потвърждава и от самата история на
Паисий Хилендарски. Той пише : „Когато след
някое време дунавските българи се отвърнали от
православието в езичество (и
ерес – б. а.), Бог |
избрал блажения цар Михаил (Борис – б. а.) за
българския народ и го просветил с свето кръщение…
И тоя ВТОР (!!!) просветител на българския народ
завършил живота си богоугодно и свето…“/37/.
Щом Паисий нарича цар Борис-Михаил „втор“ покръстител,
защо историците мълчат? Паисий ясно говори за
отклоняване на българите от православието и връщане към
него при Михаил-Борис. Такива данни привежда и Ганчо
Ценов, както и някои съвременни автори като Здравко
Даскалов. /38/.
 |
Българите са сред
най-старото християнско
население на Европа. Те са били жители на земята,
където живеем и сега, от хилядолетия. Нещо,
което в писмо от 896 г. до византийския
император Роман Лакапин Симеон изтъква като
историческо право на народа си да обитава тези
земи.
Българският превод на Светото писание, направен
от Кирил и Методий през девети век, изпреварва |
с цели седемстотин години превода на Библията на
френски, който е направен за първи път през 16
век.
С петстотин години пък по-късно от българския превод
е направен този на английски език, а на говорим
италиански преводът на Библията е чак през осемнайсети
век. В Полша проповеди на полски език започват чак през
първата половина на шестнайсети век. В България на
говорим български език имаме превод на Библията и
проповеди още през девети век. Според някои автори т.
нар. Сребърна библия от четвърти век, написана на
глаголица от епископ Улфила, е български текст, а самият
Улфила пише този превод в нашите земи и умира тук,
предполага се, че гробът му е в Шуменско.
Ето достатъчно доказателства, че българите сме
изпреварили другите европейски народи със столетия в
духовно отношение. През девети век в Европа има само три
истински държави – Западната Римска империя или
Франкската държава, Източната римска империя или
Византия и България. Първата и третата са държави от
унитарен тип – империи, в които живеят различни народи.
Другият тип държава – националната, не е била позната за
други освен за българите. Те живеят в Първото българско
царство в рамките на народността и формират за първи път
нещо коренно ново – национална, а не унитарна държава.
Днес в учебниците по политология пише, че националните
държави се появили през деветнайсети век. Това не е
вярно. България е първата национална държава по всички
изисквания на днешната политология – един народ, една
държава, един език и култура още по времето на Борис и
Симеон – девети-десети век.
България е и единствената държава в Европа, запазила
името си от тогава до днес. Днешните държави – Италия,
Белгия, Германия, Франция, се появяват като държави с
тези имена. И това е мнение на световноизвестни чужди
учени. Само българските историци още не искат да
признаят истината за родината си.
Английският професор Норман Дейвис потвърждава
уникалността и първенството на българската национална
държава. Норман Дейвис (роден през 1939 г.) е
световноизвестен английски историк, бивш преподавател в
Оксфорд. Автор е на много трудове, най-известният от
които е „История на Европа“, публикувана през 1996 г.
Този труд предизвиква огромен интерес от страна на
британската и американската преса. „Таймс“ го определи
като „задължително четиво“.
Именно в този труд, в това „задължително четиво“ според
проф. Дейвис западната цивилизация, която така
папагалски се дава за образец днес в България, е „един
конгломерат от умозрителни конструкции, произвеждани с
цел да пропагандират интересите на своите създатели“.
(Следва)
Проф. Норман
Дейвис: Българите са в ядрото на европейската
цивилизация
 |
проф. Норман Дейвис
Много интересен е изводът на проф. Дейвис за
България като първата национална държава в
Европа. Дейвис разглежда като база годината 1265
– когато е роден Данте. |
Тогава, твърди британският учен, няма понятия като „Англия“,
„Франция“, „Италия“, „Холандия“, „Чехия“, „Унгария“, „Полша“
и пр. В названия като тези не
може да се влага народностен смисъл, когато говорим за
тия времена. „Към 1265 г. по-голямата част от Европа се
характеризира с липсата на различими национални общности“,
констатира проф. Дейвис. През целия тринайсети век не
може да се говори за национални държави, заключава той.
С изключение, което се казва България. Извоювайки своята
независимост от Византия, България създава собствена
православна църква и собствена самоличност, собствен
национален елит и национални институции. „Това е крачка,
която не може да извърши нито една страна от
християнския свят чак до епохата на Реформацията (16
в.)“, обобщава британският историк Норман Дейвис.
 |
(вмъкната
илюстрация-потвърждение и инфо-бележка - мои,
о.Иоан)
Europe: A History, Oxford:
Oxford University Press, 1996
и
Europe: A History,
New York:
HarperCollins, 1998
Проф. Норман Дейвис е роден през 1939 г. в
Болтън, Великобритания. Следва в Оксфорд,
Гренобъл, Перуджа, Съсекс и Краков, където
защитава докторска степен. Професор е в
Лондонския университет и е член на Английската
академия на науките, автор на множество значими
монографии, посветени на историята на Европа,
Полша и Великобритания. |
Цитати от труда на проф. Дейвис трябва да се изучават в
българските учебници. Вместо това обаче там се учи
националнихилизъм като това твърдение:
“Самата метафора на семейството и кръвта, чрез
която групата се представя като естествен, биологичен
наследник на славата на предшествениците, е погрешна:
колективната идентичност е културен, не природен феномен“/39/
– този цитат е от учебник за 12 клас, наречен „Свят и
личност“, и според него кръвната връзка няма значение за
идентичността, наречена български народ например.
Учебникът учи българските ученици, че „малцинствата като
част от националната държава са национални малцинства“ и
дава примери от страната ни. При положение че
международното право не е уточнило категорично понятието
за национално малцинство и че в България няма национални
малцинства, този учебник вече промива мозъците на
подрастващите с неверни и тенденциозни внушения. Пак там
се казва, че националната държава днес, в началото на 21
век „губи значението си на последен гарант на човешкото
съществуване“. А самата национална държава се появява
според този и другите български учебници едва през 19
век.
Ето как един английски професор твърди, че България е
била национална държава още през 13 век, а учебници от
автори, наричащи се българи, учат на нещо съвсем друго –
на неистина, на антибългарска неистина.
Как няма да има тържество на националнихилизма при това
положение – и в политиката, и в обществото като цяло.
Щом от ученическата скамейка продажници и папагалстващи
учени с титли набиват в главите на децата, че метефората
за семейството и кръвта е погрешна.
Защо е нужен външен враг на българите, когато си имаме
такива учители - предатели на
националния дух? |
|
All Rights
Reserved.
