| |
За Църквата Христова
и
"църквата"
на лукавстващите
(скромен труд, в който са
предадени добре известни прости истини на Догматиката –
точна наука)
Много хора,
даже и някои Истински Православни Християни, често
говорят за Църквата, за Православието, обаче в края на
краищата в цялата тази тяхна фразеология с която те от
време на време се ползват, са се отдалечили от корените
на Православието, от самата му Същност. Даже ако и да
говорят за Православието, всичките им представи и думи
се свеждат до нещо обикновено, външно, което те са
усвоили от своите родители, но което обаче не съвпада с
действителната същност на нашата Вяра, т.е. с това,
което действително представлява Светото Православие,
Светата Христова Църква. Ето защо често не могат да
различат Истината от лъжата, Христовата Църква от
църквата на лукавстващите. Затова и се прелъстяват от
лукавия, който се стреми да прелъсти, ако е възможно, и
избраните (Мат. 24:24). Изразът „църква на
лукавстващите” ни е даден в Псалтира – в него той ни е
указан от Самия Бог. Самият Свети Дух чрез светия Пророк
Давид говори:
„Възненавидях
църквата на лукавстващите и с нечестивите няма да
седна.” (Псал. 25:5).
_____________________
+/ ЗАБЕЛЕЖКА: Светата икона по-горе е : ”Църквата
Христова и "църквата" на лукавстващите”. Тя е копие от
оригинала, който се намира в Монастира Зограф, 1817 г.,
Света Гора, Атон.
Коя е
Църквата Христова и коя е "църквата" на
лукавстващите?
На всички е
известно, че в света и в ранното развитие на
човечеството са се появили много религии и още повече
теории, които говорят за Бога. Великият френски учен
Блез Паскал в своята книга „Мисли” (Les
Pences)
стига до несъмнено точния извод, че съществуването на
толкова много религии и философски учения за Бога
свидетелства за това, че човек се е отделил от Бога.
Защото ако човек не се бе отделил от Бога, тогава
религията би била една – Богочовешката! А тъй
като човек се е отделил от Бога, той е загубил
познанието за Истината, и тази загуба на познанието го е
довела до създаване на различни човешки религии.
Следователно истинска се явява само тази религия,
която признава, че човек се е отделил от Бога.
Този велик учен направил своето изследване в епохата на
Средновековието и макар че не принадлежал към
Православната Църква, с този свой силен дух теоретически
достигнал до Православието, което му създало доста
проблеми с папското обкръжение. По философско ниво
Паскал, по мое лично мнение, се нарежда на второ място
след великия гръцки философ Сократ, защото духът им във
философията с Божията помощ достигнал до подножието на
Откровението, до предверието на познание на Истината.
Единственото
учение за Спасението
За да разберем
същността, нека да започнем от самото начало: Бог ни е
открил, че човек действително се е отделил от Него.
Останалите религии, нехристиянските, не споменават за
това отделяне и не го признават. Днес ние виждаме редица
хора, опитващи се да убеждават, че всички религии
говорят за Бога, и затова уж и произлизат от Същия Този
Бог. Обаче, ако това би било вярно, тогава защо има
толкова дълбоки и съществени различия между религиите?
Как Бог може да открие на един човек една истина, а на
друг – не само различна истина, но даже напълно
противоположна?... Следователно, не е възможно всички
религии да изхождат от Истината!
Нашата вяра, Светото Православие не се явява човешка
измислена религия, национален епос, предание. Тя е
ОТКРОВЕНИЕ БОЖИЕ, ЕДИНСТВЕНОТО И ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО.
Какво именно ни
е открил Бог?
 |
Бог е създал човека. Той му е дал разум и
ОТНОСИТЕЛНО безкрайно и пълно познание на
Истината. Казваме „относително безкрайно
и пълно”, тъй като Абсолютен се явява САМО Бог.
Бог е дал на човека свободна воля, то ест -
|
възможност
за самоопределение.
Бог
поставил човека за цар на целия видим свят: материя,
пространство и време, а също и на растителния и
животинския свят. Човекът е бил съединен с Бога –
Който се явява Живота на човека!
Единствената забрана на Бога към Адам: практическото
познание на дървото на познанието за добро и зло. Тоест
Бог е забранил на Адам да вкуси от дървото на познанието
за добро и зло. Адам е имал теоретическо познание за
вкусването от дървото на познанието на добро и зло. По подобие на
това, ако Бог би му казал: „Тук в тази чаша има отрова.
Не пий от тази чаша, защото ще умреш!” или „Там е
опасно! Не ходи нататък, защото ще умреш!”, Адам е имал
това познание, но само теоретически. От такова
теоретическо познание отровата НЕ ДЕЙСТВА на него, не
убива.
И ето неговото падение:
Той пожелал да има и практическо (опитно) познание:
„Я да проверя – така ли е? Ще умра ли наистина?”
 |
Адам паднал в изкушение, подстрекаван от първия
мъртвец и враг на Бога – Еосфор. Чрез
практическото познание (чрез вкусване) на
дървото на познанието на добро и зло, Адам се
отделил от Бога, загубил връзката с Живота –
загубил Вечния Живот в Рая.
|
След своето
падение, по време на своя земен живот, Адам родил
наследство – потомци, целия човешки род. И така, от една
страна имаме човекът Адам, а от друга страна имаме
цялото човечество, което се нарича Адам.
Как се обяснява това?
 |
Всички хора са произлезли от един източник –
Адам. Целият човешки род станал като една лоза.
Тя се наименувала Адам, тъй като Началото, от
което е произлязла тази лоза, е самият Адам.
|
В ученията
на Светите Отци името Адам се споменава за обозначение
от една страна на личността Адам, а от друга страна – на
целия човешки род.
Всички хора, всеки потомък на Адам се родил заразен от
болестта смърт, тъй като произлиза от същия този
източник – Адам, който е заразен от болестта, която се
нарича СМЪРТ.
От този
момент, както свидетелства и св. Игнатий Брянчанинов,
общата участ на всички хора била погибел (смърт). Това
наследявал всеки човек, роден в Адам. Тази е и причината
поради която хората след изтичане на техния земен живот
отивали в Ада. Всички. И злите, и добрите. И праведните,
и неправедните. Никаква религия и никаква философия не е
можела да спаси човека от тази участ, обща за всички
хора.
Често се чува въпросът: „Защо да не се спаси някой
праведен и добър човек, който обаче не е Християнин?”
Когато такъв въпрос се задава от човек, който сам не е
християнин, тогава това е разбираемо. Ако обаче той е
християнин, тогава става ясно, че този християнин е
християнин само по име и изобщо няма познание какво е
християнството, или че той се е отдалечил напълно от
това познание. Отговор за невъзможността да се спаси
нехристиянин ни се дава от Светите Отци – Светиите на
Живия Бог:
Еретици, друговерци, схизматици (разколници) е
невъзможно да се спасят, даже и да имат добри дела.
Например, Св. Игнатий Брянчанинов (1867) в беседата си
„ЗА ДЕЛАТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА, ЗА НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА
СЕ СПАСЯТ ЕРЕТИЦИ И ДРУГОВЕРЦИ, ДАЖЕ И АКО ТЕ ИМАТ ДОБРИ
ДЕЛА”, отговаря на такива християни: „Християни! Вие
фантазирате около спасението, без да го познавате, и без
да познавате причините, поради които целият свят има
нужда от спасение - и в крайна сметка вие самите не
познавате Христа, Който е Единственият, чрез Когото
придобиваме спасение. И така, ето ЕДИНСТВЕНОТО учение по
този въпрос, учението на Светата Православна Църква:
Спасението се състои във възвръщане на човека към
единение с Бога – Който се явява Животът на човека!
Това единение е било загубено за целия човешки род,
по причина на падението на нашите праотци. От тогава
всички хора след преминаване на земния им живот
отиват в Ада. Не само грешниците, но още и
праведниците. „В беззаконие съм
заченат, и в грях ме роди майка ми.” Съгласно с псалма,
и Патриарх Иаков казва за себе и своя чист и целомъдрен
син: „Със скръб ще сляза при сина ми в преизподнята.”
(Бит. 35:35) Такава е била силата на добрите дела на
човечеството в Адама.
Такава е била цената на добродетелите на падналото наше
естество. Нито със своят разум, праведност, нито със
своите добродетели не е могъл да се спаси нито самият
Адам, нито никой друг човек от тази обща участ, от тази
обща погибел. Не е могъл да се спаси даже и най-великият
от Пророците, св. Иоан Кръстител! Господ Иисус Христос
свидетелства за Кръстителя, че той е най-великият от
родените от жена – тоест родени в Адама (Мат.11:11;
Лука 7:28). Ако и този най-велик след смъртта си по плът
е слязъл в Ада, то толкова повече как ще избегнат Ада
мохамеданите, еретиците и прочие, ако и да имат добри
дела! Нима с тези свои добри дела биха могли те по
праведност да достигнат Кръстителя Господен, че даже и
да го задминат – най-великия от всички, родени от жена?
Как при това положение дръзват да говорят, че уж всички
религии уж били от Бога, щом като нито една от тези
религии не е могла да донесе спасение на Адам? Как бихме
могли да повярваме че и всички останали религии са също
спасителни? И какво въобще значение може да има която и
да била от всичките тези религии на ЦЕЛИЯ СВЯТ! След
като не са могли да намерят изход тогава - как в такъв
случай ще могат да намерят изход днес?
Необходимо е било да дойде Спасител!
За
Спасението на Човека е било необходимо да дойде
Спасител! За възстановяване на загубеното
единство на човека с Бога Който се явява
Живот на човека – е било необходимо
да дойде Изкупител, Спасител!
Изкуплението, избавлението на човека не е било
извършено от Ангел, или от Архангел, или от
някакво висшо небесно същество – създадено и
следователно ограничено. Спасението извършил
Сам Неограниченият Бог. Бог обещал на Адам, че
Сам ще му изпрати Спасителя.
За спасението на човешкия род Сам Бог решил:
да стане и човек, без да престава да бъде и Бог.
Родил се един нов Човек, Който се нарекъл Иисус Христос.
Родил се не по естествен път, както всички останали хора
от Адам, а свръхестествено – от Пресвета Богородица и
Светия Дух. Един Човек, Нов, Който не бил заразен от
болестта смърт. Чрез това свръхестествено зачатие е
избегнал заразяването при естественото раждане от Адам.
 |
Чудо
е
било Рождеството на Христа – Рождеството на
Новия Адам.
Този е бил ЕДИНСТВЕНИЯТ път за спасението на
хората, който избрал Сам Бог!
Как е възможно тогава и друга религия да
води към спасение?... |
Като станал
човек, Бог не слял естествата нито ги разделил нито ги
изменил, но и двете Негови естества – и Божеското и
човешкото – останали съвършенни и неизменни.
 |
Новият Адам, Иисус Христос, Богочовекът,
Единственният, Безгрешният, решил да приеме и
смърт – за СПАСЕНИЕТО на човешкия род. |
Мнозина
скептично питат „Как може Бог да Се роди? Как може
Той да умре?”
Ще зададем и ние на скептиците няколко въпроса – нека да
помислят и да отговорят:
- Има ли нещо невъзможно за Всевишния? Има ли нещо което
Той, като Абсолютен, да поиска – и да не може да стори?
- Нима не може Бог да поиска – и да Се роди?
- кой може да ограничи Неговата свобода – да поиска
каквото Той
Самият
пожелае?
- Нима не може Бог да Се роди – както Сам Той поиска?
Отговор – еднозначен:
б) Всички относителни се раждат
–
както Абсолютният им повели!
А) Абсолютният Се ражда –
както Сам Той поиска!
Христос е страдал и умрял със Своето Човешко естество (а
не с Божеското). Така е и Възкръснал! – пристъпва
смъртта към Него Всемогъщия – като робиня, със страх и
трепет, за да послужи на Неговото славно Възкресение –
както Сам Той е пожелал (Богослужебен Ежедневник, стр.
113): «Страхом к Тебе яко рабыня смерть повелена
приступи Владыце живота, тою подающему нам бесконечный
живот и Воскресение»
Невъзможно е
да се опише какво именно се е случило, когато Христос е
умрял и
слязъл в ада. Нито човек, нито Ангел може да опише
величието на случилото се. Ще се опитаме според нашите
немощи да го обясним само приблизително.
Господ Иисус
Христос слязъл в ада не само със Своята човешка природа,
но и с Божествената.
Случило се нещо разтърсващо – една страшна среща.
Една единствена в цялата история на всичко
съществуващо:
- Абсолютният Живот
срещнал потресената от ужас смърт
– и я потъпкал!
Гордият, но ограничен ад раззинал своята паст, за да
погълне Неограничения Бог и се пръснал от Абсолютното Му
Божество! Блясъкът на Божеството
изпълнил мрака на ада с
ослепителна Светлина!!!
Абсолютно неописуемо...
Целият ад,
целият свят на преизподнята, всички демони и Еосфор
(сатаната) и до сега треперят от ужас, когато си спомнят
това събитие – най-страшното за тях.
Абсолютният Живот победил
смъртта.
Христос победил владеещия държавата на смъртта,
то ест - дявола (Евр.2:14-15).
Богочовекът
= Абсолютният Живот
= Иисус Христос
не само потъпкал ада, победил смъртта, но и възкръснал –
понеже смъртта било невъзможно да Го удържи! (Деян.2:24)
и
със Себе си освободил всички умрели, които Го
очаквали с вяра.
Всички
пророци, след своето слизане в ада, проповядвали същото,
което проповядвали и по време на своя земен живот. Св.
Иоан Предтеча проповядвал, че след него идва Този, Който
е по-силен от него. (Мат.3:11; Марк.1:8; Лука.3:16;
Иоан.1:26).
И в ада слушали всички. Всички души, пленени от хиляди
години. Всички, които повярвали, били освободени!
Господ Иисус Христос - Абсолютният Победител -
опразнил ада и изпълнил Рая!
След Своето Възкресение, Новият Адам
родил наследство.
Така расте
сега новото Човечество. Човечеството Иисус Христос.
И така, ние
имаме:
- От една страна човекът Адам – и човечеството Адам. От
друга страна Богочовекът Иисус Христос (Новият Адам) и
Човечеството Иисус Христос – Новото Човечество.
- От една страна лозата Адам, която е дървото на
познанието на добро и зло. От друга страна – Лозата
Иисус Христос, Която е Лозата на Живота (Иоан.15:1-6) –
Дървото на Живота.
Тайнството Кръщение
Наследството на Новия Адам - на Богочовека Иисус Христос
- се ражда така, както и Самият Богочовек
Иисус Христос -
не естествено, а - свръхестествено.
Това става чрез Тайнството Кръщение = Иоан.3:3-5.
Ето как става това:
– Абсолютният Цар – Богочовекът Иисус Христос – дал на
Своите Апостоли власт да връзват и развързват: „всичко,
което свържете на земята, ще бъде свързано и на небето,
и което развържете на земята, ще бъде развързано и на
небето” (Мат.18:18). И така Той ги изпратил по целия
Свят да извършват Тайнството на Кръщението и останалите
Църковни Тайнства.
Защо се нарича Тайнство?
Защото съществуват две страни – видима
и невидима:
- това, което се извършва във видимия свят
- и това, което се извършва в невидимия свят.
В Тайнството
Кръщение човек
- видимо се потопява (кръщава се) в купел (съд за
кръщаване), три пълни потопявания, канонично, както е
законоустановено – това е видимо за човешкото око
- и невидимо (Тайнствено) се отсича от дървото на
Адам – дървото на погибелта, и се присъединява
(присажда) към Дървото Иисус Христос, към Дървото на
Спасението.
Това дърво е и
Спасението на човека, това е Лозата Иисус Христос, това
е
възстановяване на загубеното Единение на човека с Бога
- това е Раят, това е Царство Небесно -
на Небето и на земята
(Мат.28:18)
И така, с
Възкресението на Господа и Неговото Възнесение, и с
Извършването на цялото Спасително Дело на Господа, се е
родила
една нова Лоза: Лозата Иисус Христос
–
Лозата на Спасението и Вечния Живот –
Богочовекът Иисус Христос – Лозата Иисус Христос –
Новото Човечество – Родът на Православните Християни
– Светата Православна Църква!
 |
Всички, които мислят, че „Християнството – това
е идея”, или „идеология”,
или мислят, че уж
„съществува християнство извън църквата” - са
дълбоко заблудени, прелъстени!
Истината:
- Християнин е само
този, който е съединен с Христа!
|
Истината вече
не е само идея! Истината е Личност – Абсолютната
Личност Иисус Христос! (Иоан.14:6) Истината СЕ ВЪПЛЪТИ!
= „и Словото стана плът”
(Иоан.1:14)
Следва:
«Възлюбени,
не на всеки дух вярвайте, но изпитвайте духовете, от
Бога ли са те» (Иоан 4:1-3)
|
|
All Rights
Reserved.
