Нашето Духовно Родословие

Не се отричай от своите Корени – за да не бъдеш ти отсечен от корен!

1. Наш Духовник е отец Иоан (Василевски) Българин - по произход от древен род на Български Книжовници и Духовници.
 

Един неговите прадеди е известният благочестив Книжовник Дядо Драган, за когото е бил поръчан в „Зограф” известния Драганов Миней.
Това родословно Дърво по продължителност във времето превишава два пъти историята на Съединените Щати и е написано от Светителя Софроний Врачански, след негово грижливо изследване и лично беседване с представители на рода. Днес то се съхранява като ценен исторически паметник в БАН.

2. Духовник на отец Иоан е Архимандрит Серафим (Алексиев) Професор Доктор (1912-1993) Светител, чиито Духовни трудове са известни не само в България, но и в Русия, и в Съединените Щати - и навсякъде, където с любов се проповядва и изповядва Светата Православна Вяра.

3. Негов Духовник е Архиепископ Серафим (Соболев) (1 дек. 1881 — 26 февр. 1950)

4. Негов Духовник е Свети Теофан Нови Затворник Полтавски (12 ян.1873 - 19 ф.1940) Преподобен подвижник и Светител с висока Духовност и дар на чудотворство още приживе. Изповедник на Царското Семейство Мъченици в Русия.

5. Негов Духовник е Свети Теофан Затворник (8 ян. 1815 — 6 ян. 1894) – известен в целия свят Преподобен Светител, проповедник и ревнител на Светото Православие.

Още по-назад във времето
нашето Духовно Родословно Дърво
продължава с подвижници колоси и ревнители на Светото Православие, за по-подробно разкриване на което ще бъде необходима специална допълнителна студия и изследване.
Докато нашата цел тук е да го представим колкото е възможно
по-накратко – само за начално и популярно осведомление.

Приложени кратки исторически сведения.


0001_ В края на своя земен живот Архиепископ Серафим (Соболев) под активния натиск и машинациите на масона княз Андрей Ливен, впада в заблуждение и бива настроен против своя Духовник Свети Теофан Полтавски, влиза в конфликт с него, оклеветява го и се присъединява към безбожната и богоборческа „църква” на Московската патриаршия.
Масонът Андрей Ливен е синът на масона Министър княз Ливен който лично е организирал гонението против Мотовилов, заради категоричния отказ на Мотовилов да приеме масонство. (Мотовилов е духовно чедо на Св. Серафим Саровски). За гонението против Мотовилов, организирано от Министър княз Ливен, чети Сергей Нилус „Великое в малом”: „Баратаев призвал его (Мотовилова) к себе и объявил: Этой должности вам не видать как своих ушей. И не только вы этой должности не получите, но не попадете ни на какую другую государственную должность, ибо и Мусин-Пушкин, и министр князь Ливен - подчиненные мне масоны. Мое приказание - им закон!”

0002_ От 1968 г и до 1992 г - Истинната Православна Църква на България е без връзка с каноничен Иерарх, поради отпадането на Българската Патриаршия от Светото Православие и впадането й във все-ереста на икуменизма.

Иерарсите и много Свещеници които не са били съгласни с отстъплението, са били избити или изпратени в концентрационни лагери. Един от тях е Схиархимандрит Макарий (известен сред незапознатите хора като „отец Михаил”).

Остават в България живи и на свобода само подчинените и подбрани от режима - и така богоборческата власт одържавява администрацията и Българската Църква престава да бъде Православна, престава да бъде въобще Църква – превръща се под вид на „църква” в една репресивна машина, която е подчинена напълно на апарата на богоборческата власт (подробностите са известни – агенти, досиетата им итн - и не е нужно да ги повтаряме).

Затова Истинната Православна Църква на България се представя от малцина ревнители, миряни и Свещенници, които нито се подчиняват на администрацията на фалшивата държавна „църква”, нито са във връзка с тях. Те водят таен но Истинен Православен Църковен живот, в условия на постоянни репресии, преследвания, риск за живота. Много ясно е, че Истинната Православна Църква не може да остане в подчинение на отстъпниците от Православието = на агентурата = на репресивната машина на богоборческата власт. Това би означавало тя да се предаде и да престане да бъде Истинна.
Не, тя не се е предала!
Затова тя остава без връзка с канонична Иерархия през целия период на болшевишкия терор – затворена зад Желязната завеса и откъсната физически от Каноничните Иерархии в цял свят.

0003_ През този тежък период на болшевишка диктатура, сред гонения и тормоз, лишена при това и от каноничен Иерарх, Истинната Православна Църква в България, страда още и от разногласия между две основни течения:

а) Едното е Православното,
чиито Духовен Идеолог е отец Серафим (Алексиев),

б) А другото е управлявано от дъщерята на масона Андрей Ливен и внучка на масона Министър княз Ливен – монахиня Серафима (Ливен). Тя продължава идеологическата злодуховна линия на своите баща и дядо масони - продължава да хули Св.Теофан Полтавски (устно и писмено), известна е със своите хитроумни флиртове с ереста на икуменизма и неведнъж декларира своите про-папски симпатии, като говори за уж-наличие на благодат в папската ерес. Нарича я със странното име „историческа благодат” или даже „вързана благодат”. Това е духоборческа ерес (в прелестта на която тя е впаднала и остава горда и неразкаяна в нея до своята смърт) – защото не е възможно и е хулно против Духа Светаго да се говори че уж Дух Светий било възможно да бъде вързан. Анатема на това!
Истината е че Благодатта Божия, по откровение на Св. Григорий Палама, е Сам Дух Светий – и Благодатта Божия е тази, която която връзва! А е хула против Дух Светий да се говори за уж съществуването на „вързана благодат” = „вързан” Дух Светий. (Страшно е даже да стои така тук написано – но ние се принуждаваме да го оставим така написано - просто за изобличение на това богохулство и духоборчество!). Приживе Серафима Ливен нескрито благоволи към всички онези, които я пропагандират за „светица”.

а) В пълна противоположност на нея, отец Серафим (Алексиев) се дразнеше даже ако го нарекат „Старец” – в своето смирение той правеше забележки: „Старци – това са Светите Оптински Старци – а ние какви Старци може да се наричаме?”.
ВНИМАВАЙТЕ! Днес има много фалшификатори!
Те, било че а) имат поставена задача да се промъкнат в средите на Православнита, било - б) от гордост = за да изтъкнат себе си, заблуждават че са Духовни чеда на о.Серафим. Те много лесно се разпознават по тяхната фалшификация - щом ги чуете да казват „Старецът Серафим” и др подобни – следователно: заблуждават – ясно че всички такива даже и не са познавали отец Серафим!

0004_ През 1992 г отец Иоан възстановява единението на Истинната Православна Църква на България с канонична Православна Иерархия, като се присъединява със своето паство към Истинната Православна Църква на Гърция, намираща се под Духовното в Христа Ръководство на Архиепископ Хрисостом Атински.

Начиная от 1993 година Временно управляващият Българската Истинно Православна Църква Митрополит Евтимий на три пъти пред паството предлага на отец Иоан Епископски Сан, но отец Иоан отказва тази висока чест, като се мотивира със своето лично убеждение, че ще бъде по-полезен в Служение на Господа като редови Свещеник – редови офицер от Непобедимото и Всепобеждаващо Славно Воинство на Господа Иисуса Христа – Царя нашего Бога!

Няколко години по-късно същото предложение му дават на Синодално Събрание във връзка с новородената Истинно Православна Църква на Сърбия, в изграждането на която той е имал лично активно участие. Но отец Иоан моли за извинение и отказва със същия мотив. Молбата му не е счетена за неканонична и е уважена: той остава обикновен редови Православен Свещенник.

0005_ От 1998 година Българската Истинно Православна Църква получава Пастирско окормление от Митрополит Калиник Ахайски и на Цял Пелопонес. Архиепископ Калиник неведнъж е заявявал, че на него Българите му правят впечатление и го удивляват със своята сериозност най-вече в Духовните въпроси. Дано никога да не подведем и не изменим тази сериозност - с Божия помощ!

0006_ В течение на няколко години Митрополит Калиник настоява отец Иоан да дойде и остане на служение в Гърция. Първоначално отец Иоан отказва, защото не желае да води лесен живот в Гърция, във времето когато в България паството търпи трудности и все още гонения. Но след няколко години, след като Митрополит Калиник ръкополага негови Духовни чеда в Свещен сан, за помощ при Служението сред паството, отец Иоан се съгласява и през 1999 г заминава и остава на Служение в Гърция. Там с особена радост го посрещат най-вече Понтийските Гърци, които имат нужда от Руско-говорящ пастир – и от тогава отец Иоан живее в планините на Северна Гърция а духовни чеда има в цяла Гърция.

0007_ През 2008 г се покайва за отстъплението от вярата, изразено в колебливост и търсене на „средно положение” между Светото Православие и все-ереста на икуменизма - и се присъединява към Истинната Православна Църква на България също и отец Касиан заедно със своето паство и други Свещеници.

0008_ През 2014 година бившият Митрополит Калиник отстъпва от Светата Православна Вяра и впада в УНИЯ с еретиците киприянити EN | RU | GR | BG
Затова Истинната Православна Църква в България прекратява общение с този отстъпник от Светото Православие.

0009_ Изповеданието на Светата Православна Вяра в Истинната Православна Църква на България и до днес остава чисто и непорочно – такова, каквото го е изповядвала Православна България още преди болшевишкото нашествие в нашата Родина, то ест – каквото са го проповядвали още Светите Апостоли и Светите Отци на Църквата - още от първи век, когато в България са проповядвали Православие свети Апостол Павел и свети Апостол Андрей. В трети и началото на четвърти век Епископ Улфила превежда Свещеното Писание и Богослужебните книги на Български език, за Българите Илирийци и Трако-илирийци, също и за Даките (Румънци) които продължават да извършват Богослужението на Старобългарски от тогава и до днес (макар и да не разбират този език).
През 518 г, след смъртта на Анастасий, сенатът избра за император Иустин, който в управлението се подпомагаше от неговия по-умен братовчед Юстиниан. А след кончината на Иустин, император стана Юстиниан (527-565). Той създаде отделна Българска Църква, Архиепископия с Архиепископ Кателиан, блажен мъж с ранг и прерогативи равняващи се на ранга на Апостолския Римски Трон. Да се отхвърлят изцяло домогванията на Солунския владика и други властолюбиви домогвания, такива (изредени поименно) и техните посегателства на свободата и независимостта на Българската Архиепископия, имаща ранга на Апостолския Римски Трон, да се отхвърлят изцяло и завинаги. Точно така, но много по-дълго и подробно, е отразил Юстиниан в своята 11-та Новела за Архиепископия Първа Юстинияна, издадена на 18 май 535 г.
Префектурата е била преместена в Сердика, където Юстиниан построи Храм "Света София", по която Сердика се нарече София.

ЗАБЕЛЕЖКА на отец Иоан: Винаги съм се чудел ЗАЩО:
а) баба ми, учителка от древен Православен Род с 30 годишен стаж преди 9 септ 1944 г., постоянно ми разказваше за Българската Църква, за нейната свобода и нейното поробване - и постоянно повтаряше "Юстинианова Новела, Юстинианова Новела"...
б) а после ние в училище по История нито сме учили за нея, нито някой ни е казвал че съществува такава Новела.
Винаги съм се чудел - ЗАЩО?...

Несъмнен факт е, че Светата Православна Вяра
не може да бъде удържана в чистота и непорочност без Благодатния Покров на Самого Бога Духа Светаго!
Могъщи човешки Държави и Цивилизации се огъват под натиска на своите врагове и изчезват от лицето на земята, или пък за да устоят – се принуждават и изменят своите закони многократно.
По свидетелството на великият учен Блез Паскал, не е просъществувала нито една могъща Държава човешка – даже и 1000 години, без да прибегне към такова огъване! По човешки път и с човешка мощ – това е невъзможно! Доказано невъзможно!
 
Ето защо – несъмненно Божественно Свидетелство е фактът, че даже и днес, когато болшинството поместни църкви впаднаха в отстъплението за което говори Св.Апостол Павел (2.Сол.2:2-3), във всеереста на икуменизма, въпреки това Светата Православна Църква не общува с отстъпилите от Православието поместни „църкви” и в световен мащаб остава неизменна и държи и до днес Светата Православна Вяра – в такава чистота, както са я проповядали преди 2000 години Светите Апостоли Христови! Единна с Нея = неразделна част от Нея е Истинната Православна Църква и в България. Това изумително явление – дълговечност неизменност и чистота на Вярата, такава каквато е открита на човеците от Самия Вечен Неизменен Абсолютен Бог, уникално във всички времена и в целия свят - е станало възможно не с човешки сили и не с човешко могъщество, а - само благодарение на Божественната Абсолютна Мощ на Самого Бога Духа Светаго! Той, Сам Бог Дух Светий, Изпратен от Самого Господа Иисуса Христа нашия Цар и Бог (Иоан.15:26) по Негово обещание (Иоан.15:7), е Който Действа и Държи Църквата и Вярата - по молитвите на Светите Апостоли и всички Свети Отци на Църквата.

По техните Свети молитви нека тази сериозност на Българите, която произвежда такова впечатление и удивлява свикналия на гръцка несериозност Калиник (както той самият неведнъж е заявявал че го удивлява) да остане характерна черта на Българското Истинно Православие вовеки:

– по-крепка от стоманата на меча която разсича мълниеносно - и нещата остават вече от дясно и от ляво на нея -
съдбовно действие!

– по-непобедима от огъня - попалваща стихия която пояжда всички съпротивни на своя път,

– по-блестяща от светкавицата която процепва мрака на черното буреносно ревящо небе,

– по-стабилна и дълговечна от камъните от които човеците строят своите паметници – в опити да търсят човешка прослава,

- вовеки означава:
- Основана на Единия Абсолютен Камък на Когото, който се спъне - ще се съкруши, а върху когото Той падне – ще го смаже (Рим.9:32-33) - Вечният Камък – нашият Спасител Цар Господ и Бог Иисус Христос – Творецът Създателят и Абсолютният Властелин на всичко видимо и невидимо!
1.Кор.15:25-28, Еф.1:22, Кол.1:16,
Иоан.20:28 - Господ мой и Бог мой!
Иоан.1:1 - И Слово бысть Богъ!
 

  
КАЛЕНДАРЪТ
на Древната Българска Цивилизация
е най-точният и
най-древният
в света. 

Защо Натанаил
и другите като него клеветят Истинните Православни Християни
че уж били секта, или ерес и с други
лъжливи епитети?

УЗНАЙТЕ ФАКТИТЕ

и вие ще откриете Истинния отговор САМИ!

Светите Братя Кирил и Методий (Българи от Царствения род Дуло) НЕ СА ИЗМИСЛИЛИ НОВА Азбука на Българите а само са направили РЕФОРМА на Азбуката на Древната Българска Цивилизация.