Любвеословието на икуменистите =
= извращение на самите понятия за любов,
за добро и зло - в самия техен корен
(ПРОДЪЛЖЕНИЕ от предишната стр.)


Живи примери за подобни „богослови” от последните времена и за тяхната дейност по разрушаване на Църквата и погибел на лековерните които ги слушат, може да се дадат огромно множество. Но това би заело не една книга а множество томове, което е възможно но не е нужно. Ето защо посочените два примера А и Б са напълно достатъчни.
Същественото е да се знае за дейността на тези слуги на сатаната:
Лично и чрез своите слуги-любвеослови - сатаната уродливо убеждава множеството че:
- Любов било не това което казва Бог Който е Любов (1.Иоан.4:16), като предава на проклятие=анатема туй що носи смърт на човека (Бит.2:16-17, Бит.3:17)
- а тъкмо напротив - любов било сатанинското любвеословие - което тласка човека да вкуси тази смърт! (Бит.3:4-5)
Така врагът на Бога и убиецът на човешкия род има точно обратните цели на тези които има Бог:
а) да привлече онзи който още не се е докоснал до отровата на проклетото –
да послуша него, сатаната
да го съблазни да вкуси отровата и да си навлече погибел и страдания във времето и вечността - и
б) да утвърди онзи който вече е вкусил и пребивава в проклетото от Бога – че уж Бог го лъже (Бит.3:4-5) а самият той уж е прав и уж НЕ пребивава в никаква отрова=смърт. Като го утвърждава по този начин в неговата фалшива лична „правота” – сатаната му препятства да излезе от отровата = от проклетото от Бога = от анатемата = от погибелта, в която пребивава – и по този начин го утвърждава на веки в погибел!

Господ Иисус Христос Се е разпнал от любов към нас човеците, и пак от любов към нас постоянно изобличава лицемерието, а лицемерите любвеословят че те имали били любов, а Господ Иисус Христос нямал бил любов – защото изобличава тия слуги на лукавия ги нарича „вълци в овчи кожи” (Мат.7:15).

Ето защо – не трябва да слушаме нито сатаната, нито онези които го слушат, или повтарят и сеят богохулствата му – пък ако ще да се наричат „богослови” или да са облечени като свещеници или епископи или даже патриарси!

За нашите времена, които днес са по-близки до края на човешката история, отколкото са били вчера и за това че човеците няма да ги е грижа за крайните извращения на спасителната Православна вяра, Дух Светий чрез св.Апостол Павел предвъзвестява:
- Ще дойде време когато здравото учение няма да го приемат, а по своите похоти ще си избират учители които да им ласкаят слуха – от Истината ще отвърнат слуха си и към басни ще се обърнат (Тим.4:3-4)

Тези „учители които ласкаят слуха” са сатанинските пратеници към човеците, които с лукав и съблазнителен език, с външен вид на учители, се стремят да обърнат всичко наопаки - да извратят Божието и да утвърдят сатанинското:

а) Божията любов и грижа за човека, когато Сам Бог или чрез Своите избранници предава на анатема отровата, която Сам Той без друго е проклел, за да не се докосват до нея човеците и да не погинат – това сатаната го представя като ЗЛО. Той клевети Бога и Го хули, клевети и Неговите избранници които възвестяват Истината за спасение – като казва: „Вижте ги тия колко са ЗЛИ – те проклинат! А не трябва да се проклина!”  Сатаната, лично и чрез своите слуги - богохулници и вълци облечени в овча кожа - направо отхвърля Божията грижа за човека и казва на човеците: ЯЖТЕ отровата ми!
б) А пък своята сатанинска съблазън и своите сатанински избранници – сатаната възхвалява и ги представя като ДОБРО. Той казва лицемерно и лукаво: „Ама Бог е любов! Трябва да обичаме всекиго и всичко” (разбирай: да обичаме не само Бога но и сатаната – не само Божието но и сатанинското) – така той ласкае слуха на човеците (както и Апостолът е предупредил) и наивните човеци се измамват и от Истината отвъръщат слуха си и към басни се обръщат (Тим.4:3-4): Започват именно така да вярват че „любов е да обичаш също и сатаната също и сатанинското = отровата” – и така се отравят и погиват.

Ясно е че – не трябва да слушаме - нито човекоубиеца, нито слугите му!

Такова послушание към сатаната или към тези които слушат него - не спасява, а напротив - води към погибел. Затова Бог казва: „За дето послуша (когато ти казах да не слушаш съблазънта) проклета да е земята под теб!” (Бит.3:17)

Не всяко послушание е спасително, а
има спасително послушание, има и гибелно послушание
Истината е тази:
- Всички беди, от които страда човек, идват от самия него. Човек сам си прави ада. Как?
- Бедите му идват от това, че той се съблазнява и слуша човекоубиеца сатана или неговите слуги – от това човекът и пада и страда. После, паднал, човек (пак под влияние на сатаната или неговите слуги) търси пътища да оправдае своето падение - вместо да се покае и чрез това да излезе от проклетото – и да се наслаждава на даруваните му от Бога живот и здраве във времето и блаженство във вечността.

Ето защо – не всекиго трябва да слушаме, защото ако се съблазним като Адам и извършим гибелно послушание после няма да може да се оправдаем с „послушание”, както Адам се е опитал и не е успял (Бит.3:12) – а
- ВСЕКИ път щом се каже думата „послушание” – трябва заради нашето спасение заедно с нея веднага да си поставяме също и въпроса:
Послушание добре – НО! – към КОГО?

А след това трябва с молитва към Бога и с духовно разсъждение да избираме и преценяваме КОГО да слушаме, а от кого да се отвръщаме. Според Светите отци Висшата Християнска добродетел това е духовното разсъждение.
Ето показателен пример за духовно разсъждение – в него е спасението:
- Един прост Иерусалимски монах в наши дни премъдро казва на отстъпващия от Бога епископ: Ако ти би слушал Бога – и аз теб бих те слушал теб!
Просто и ясно. Няма сложност, няма двуличие, няма лицемерие.

Така и ние – щом искаме да се спасим – трябва просто и ясно:
- Този който слуша Бога – само него да слушаме – и това е
спасително послушание 
- а онзи който не слуша Бога – от него да се отвръщаме – защото това е
гибелно послушание (Бит.3:17)

А ако видим че някой лукавства, ако видим че той:
отхвърля спасителното послушание към Бога и Божите закони и заповеди отхвърля спасителното НЕпослушание към дявола и неговите козни и слуги
- ако видим че това духовно разсъждение той го нарича „крайност” или „фанатизъм” и вместо него търси „средно положение между Бога и дявола”, търси средно положение между а) туй що Дух Свети е говорил чрез Пророците и Светиите и б) онуй що духът нечестив е говорил чрез еретиците в техните ереси, тогава ясно че ВСЕКИ такъв „богослов” лицензиран - е лицемер и сатанински слуга, па ако ще да носи дрехи на свещеник, на епископ или дори на патриарх! – баща му дявола и баща на лъжата (Иоан.8:44) знае добре в какви дрехи да го нагласи и с какво да го напарфюмира.
 
Нима Светиите които от послушание към Бога и НЕпослушание към дявола са отишли даже на мъченическа смърт, са „крайни” или „фанатици” – защото НЕ СА послушали също и своите мъчители? И когато мъчителите са се сломявали от тяхната твърдост и са казвали: „Абе ти си вярвай както си вярваш в твоя Христос, ама принеси жертва също и на нашите богове – хвърли поне няколко зрънца тамян също и на нашия жертвеник. Или – поне се престори че хвърляш!” А светите Мъченици са отговаряли твърдо: - АНАТЕМА на вашите лъжливи богове! Един е истинния Бог и ние само на Него се кланяме и принасяме жертви! (безчислени такива примери в Жития на Светиите)
- Нима за тази твърдост на Светите Мъченици е допустимо да ги наречем „крайни” или „фанатици”? Каква дръзка хула към Дух Светий – та нали Той ги е укрепвал на този подвиг на мъченичеството!
Та нали Сам Бог именно тези Светии ни е дал за пример за подражание – от тях да се учим, а не някакво „средно положение”? Следователно: онзи лицемер двуличник лицензиран „богослов” нарича също и Самого Бога „краен” и „фататик” или „Учител на фанатици” - и с тези хули против Бога си докарва погибел.
Естествено, че такъв хулител и душегубец не трябва да го слушаме! Далеч от такива!
Истински фанатици са именно те – защото твърдоглаво слушат сатаната и неговите слуги – и с това гибелно послушание си докарват погибел (Бит.3:17)

Свети Апостол Павел предупреждава да бъдем особено внимателни за лъжеучителите и да не се заблуждаваме от техния външен вид – защото те няма да дойдат при нас, облечени като сатанисти, каквито са в действителност! Сатаната не е толкова глупав, за да не знае какъв външен вид да придаде на своите слуги, за да съблазни чрез тях тези от вярващите хора, които искат да се спасят и които се стремят да избягват явния открития сатанизъм. Разбира се че при тях сатаната ще изпрати своите слуги, облечени като Православни Свещеници – за да може вярващите по-лесно да се заблудят и да ги приемат за Истински Свещеници – и така душегубното дело да има по-голям успех.

Св.Ап.Павел казва за тези лукави работници и за тяхната маскировка и измамен външен вид: ”Такива са лъжеапостолите – лукави работници, които приемат вид на Апостоли Христови. И не е за чудене, защото и самият сатана приема вид на Ангел на светлината, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразяват на служители на правдата, но техният край ще бъде според делата им” (2.Кор.11:13-15).

То ест не техния външен вид, а техните дела, тяхното отстъпление от Бога – това трябва да бъде за нас явен знак, че това не са свещеници и Апостоли, а само са облечени като такива за да ни заблудят, а по тяхната истинска същност те са слуги на сатаната – това е което трябва да ни подскаже да страним от тях, за да не се приобщим към тяхното отстъпление а с ВЕРНОСТ към Господа да се погрижим за нашето спасение. Защото това е, за което Господ ще ни държи сметка на страшния Съд – каква грижа сме положили за НАШЕТО спасение! Ние и така всички много грешим и ако не беше великата Божия милост, никой от нас не би се спасил – тъй че, след като и собствените ни грехове могат да ни докарат погибел – защо към тях да добавяме и още по-лошото – да се приобщаваме към отстъплението на отстъпниците? Защо към личните ни грехове да добавяме още и това непослушание към Бога - след като Сам Господ Лично и чрез Своите Апостоли по много начини - ни е предупреждавал да страним от лукавите работници: Излезте от средите им и се отделете, казва Господ, и не се докосвайте до нечисто, и Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец а вие ще бъдете Мои синове и дъщери (2.Кор.6:17) „Оставете ги” (Мат.15:14) (Мат.18.6:9), Ако твоето око те съблазнява – извади го и го хвърли от себе си, защото е по-добре за теб да погине един от членовете ти, отколкото цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена (Мат.5:29, 5:30, Мат.18:8-9, Марк.9:45, Марк.9:47) – ето колко строго трябва да се пазим от съблазните и да бягаме от лукавите работници, които ги сеят.

Съвестта изобличава човека, когато той се заслушва в лукавите думи на съблазнителя,
вместо да се отдалечи от него.
 

Самата съвест на човека е негов изобличител, когато той слуша съблазните и съблазнителите и когато се улавя в козните на сатаната и се устремява към зло и лъжа – към всичко онова що е проклето от Бога – и от този изобличител човек не може да избяга защото този изобличител е вътре в самия него. Защо съвестта е такъв изобличител? Защото всичко що е проклето от Бога – зло и лъжа във всичките му форми и най-вече опълчването против Бога Създателя – е противоестествено за човека!

Затова и потъпкването на съвестта омрачава човека: Всички опити да оправдае беззаконието си - колкото и правдо-подобни да изглеждат те – омрачават човека, оставят в душата му тягостно чувство, отпечатват се даже и на лицето му, донасят му страдания както във времето така и във вечността.

Спомнете си пак за болното малко дете, което иска да яде сладолед а майка му не му дава, загрижена да не се разболее още повече, а то мисли че майка му е лоша понеже не му дава сладолед!

Ето защо ясно е че не трябва да слушаме нито човекоубиеца, нито слугите му!

Напротив: В пълно изобличение на казаното от сатаната, в пълно изобличение на любвеословието на неговита слуги-проповедници – Светиите на Светата Православна Църква са ни оставили в Духовно наследство една къса проста молитвичка, която действено привлича на нас Божията Благодат – носи ни Божествения дар на Светия Дух и едно съпътстващо неизказано блажено чувство на лекота и мир в душата. Ето как. Просто се прекръстваме и казваме:

- Анатема на теб сатана, на всичките твои козни съблазни и дела, на всичките твои слуги плътни и безплътни, на всичкото твое служение и на всичката ти гордост – отричам се от теб и плюя на теб!
- Съчетавам се с Теб Господи Иисусе Христе и на Теб Едничкия се покланям – на Отца и Сина и Светия Дух единосъщна и неразделна Троица! Амин.

И след това с миром и духовна радост
се отправяме на път и на всичките свои дела.

изображение: Св.Сергий Радонежски като детенце. Художник Нестеров _________ Тази молитвичка започва с анатема и завършва с амин – за крайно огорчение на сатаната и на всички негови слуги и лукави работници (в расо и без расо, плътни и безплътни) и тя в Свещеното Предание е достигнала до нас даже и до днес – и ние лесно можем да видим нейната основа в Последованието на Светото Кръщение.

Православните Християни в Русия през целия период на болшевишка тирания са имали благочестивия обичай да я произнасят всеки път, преди да излязат от своя дом.

Всеки може да се увери в това в собствената си душа във всеки момент – даже ето сега! – щом се появи в ума ти помисъл, който те тласка към някакво зло или лъжа, към нещо което знаеш че е проклето от Бога – ти не приемай този помисъл в сърцето си, а просто се осени с Кръстното знамение и кажи в ума си:
- „АНАТЕМА на теб помисъл! Анатема на теб сатана, на всичките твои козни и внушения!”
И веднага след това добави: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме грешния! Избави ме от внушенията на човекоубиеца!” или „Господи Иисусе Христе, бъди милостив към мен грешния!” или най-кратко „Господи помилуй!” – и ще видиш как помисълът, който те тласка към проклетото от Бога, ще отстъпи и в душата ще настъпи мир. Затова и Светият Апостол казва: „Опълчете се против врага – и той ще побегне от вас!” (Иаков.4:7).
Душевният мир който ще настъпи, ще бъде само временно, защото сатаната не дреме, а като лъв рикащ обикаля и търси кого да погълне (1.Пет.5:8). Но именно в това е духовната борба докато сме във времето! Противостойте му с твърда вяра, продължава Апостолът (1.Пет.5:9) и така, трябва постоянно да предаваме на анатема туй що е проклето и да избягваме всички внушения на сатаната и слугите му, да не слушаме гибелните им съвети, а да страним от внушенията, от всичко проклето, през цялото време докато трае краткият наш временен живот – и именно така ще придобием блаженство и във вечността – с Божия помощ!

Ето защо човек има НУЖДА да знае КОЕ е проклето от Бога – за да го избягва и така да постигне своето вечно спасение:

- Тази нужда е естетвена и живителна за човека! (Бит.2:16-17)

- а проклетото от Бога е противоестествено и умъртвява човека! (Бит.3:17)

И тъй АНАТЕМАТА е Любов! – независимо от това кой кога къде и защо казва обратното.

Анатемата е Истинна Любов! В нея няма лицемерие.
Анатемата е висша проява на Любов и Милост Божия към човеците – защото им възвестява кое е проклето от Бога и ги предпазва да странят от проклетото, или пък ако вече са потънали в него - тя ги предупреждава да се осъзнаят и излезнат от проклетото – като се покаят и принесат плод достоен за покаянието им (Мат.3:8) и СЕ СПАСЯТ!

А защо като проява на любов и милост тя е висша?
Отговор: Защото тя дава възможност даже и на най-окаяния грешник – даже и на богобореца, на отвергнатия и на този за когото по човешките ограничени представи сякаш няма никаква вероятност да се спаси и получи милост от Бога! Дори и на такъв анатемата дава възможност да се осъзнае и покае.
Има упорити твърдоглавци, които по никакъв начин и с никакви убеждения не могат да бъдат уговорени да се отвърнат от богоборството си, да излязат от проклетото и да се покаят! Никакви средства не помагат! Даже и чудеса от Бога! (Има много такива случаи с еретиците и гонителите на християните – даже и чудо от Бога, очевидно и несъмнено, не ги вразумява!) Когато на такъв бъде наложена анатема и той бъде оставен, човеците вече странят от него, той знае че се намира под проклятие – тогава, насаме, той може и да помисли сам върху състоянието си – и да се покае и придобие милост от Бога. Даже и такъв!

Ето защо анатемата, като проява на любов и милост Божия, е висша проява!

Съблазни, предназначени да съблазнят ако може и избраните.

Когато предупреждава за опасностите в последните времена, Господ казва, че тогава ще бъде допуснато на сатаната да вкара в света „съблазни които да прелъстят ако е възможно и избраните” (Мат.24:24)

Какви са тези съблазни?

По въпросите за нравственността Авва Доротей в своите „Църковни слова”, Слово пето, пише:
”Когато дяволът види, че някой не иска да съгреши, той не е толкоз неопитен във вършенето на зло, че да му внушава явни грехове и да му казва: иди, извърши блуд, или — иди да откраднеш. Той знае, че ние не желаем това и затова не смята за нужно да ни го внушава, но намира у нас някое пожелание и самооправдание и чрез него под вид на нещо добро, ни вреди.”

Същото е и с вярата. Когато дяволът види, че някой не иска да съгреши, той не е толкоз неопитен във вършенето на зло, че да му внушава явно и очевидно отстъпление от Светото Православие! Има благочестиви души в църквата на икуменистите, които не са съгласни с ереста на икуменизма, не са съгласни с отстъплението (2Сол.2:2-3) – и са готови всеки момент да напуснат тази ВСЕерес и да станат Истинни Православни Християни
Това го знае сатаната, знаят го и неговите слуги папистите и папските поклонници, именуващи се „православни” – и не само го знаят, но това за тях е един много важен въпрос: Как да удържи сатаната споменатите по-горе благочестиви души, които не са съгласни с икуменизма, да не напуснат ереста на икуменизма а да останат с нея въпреки несъгласието си?

Върху този въпрос сатанистите работят особено усърдно: Кое е най-съблазнителното за тези благочестиви души, което е способно да ги удържи в ереста на икуменизма – в погибелта?

За да постигне тази своя цел и да удържи в ереста на икуменизма, в проклятие, даже и избраните – Про Ориента създава в Гърция (а вероятно има подобни и в България) кръгове от хора, които са наричани със съблазнителното име „Железни Кръгове” (на Гр - Σιδερένιοι Κύκλοι), които:
а) От една страна започват да водят показна, фиктивна, театрална „борба” против ереста на икуменизма – те викат, крещят, организират митинги, на тях произнасят речи и се блъскат в гърдите, публикуват статии книги и др, с две думи – произвеждат шум така, че да ги видят православно настроените членове на ереста на икуменизма и да останат с лъжливото убеждение че тия са „борци за православие”.
б) А от друга страна, успоредно с пукотевицата против ереста на икуменизма, с не по-малко шум пропагандират че трябва членовете на ереста на икуменизма да остават в тази ерес, да не я напускат и остават в погибелта в която пребивават. Фразата, с която обикновено приспиват съвестта си е следната: „Нека да се борим против ереста на икуменизма, но да водим тази борба, оставайки вътре в църквата” – и разбира се, като казват „църква”, имат предвид глобалната религия на антихриста - ВСЕереста на икуменизма, към която принадлежи и отстъпилата от Светото Православие тяхна отстъпила от Светото Православие „църква”.
В този лукав и душегубен лозунг различни колебливи в благочестието си души намират удобно оправдание, чрез което противостоят на постоянните изобличения на съвеста в ума и сърцето им.

Ето че, както казва Авва Доротей, сатаната съвсем не е толкова неопитен, че да не знае КАК да удържи в мрежите си за вечна погибел дори и такива души които имат повик към благочестие. Ето по този начин сатаната ги държи постоянно в положението на Лотовата жена, която – уж тръгнала да бяга от Содом за да избегне Божия гняв, но същевременно се обръща и назад към проклетото. Това тя направила веднъж - и остава навеки като паметник на неверна душа (Прем.Сол.10:6-7), а те го правят постоянно:
а) уж тръгнали да бягат от този „Содом и Египет” както след отстъплението (2Сол.2:2-3) се нарича бившия иерусалим = отстъпилата от Православието официална църква „дето и Господ наш биде разпнат” (Откр.11:9)
б) но от друга страна постоянно стоят обърнати към него:
- все тръгват да избягат от него и от Божия гняв
- но все не могат да откъснат очи от проклетото
и постоянно в това състояние пребивават! – то, заради тяхното постоянно колебание, става за тях непреодолима съблазън – погибел, от която не могат да излязат. За тях Апостолът казва: Човек двоедушен, във всичките свои пътища е неуреден (Иак.1:9)

Съблазънта Киприанизъм.

Описаната по-горе съблазън прие граждански регистриран вид като „църква на противостоящите” (това е нейното име) - в случая на дважди низвергнатия бивш епископ Киприян Куцумбас. Монахът Киприян Куцумбас е бивш епископ, който веднъж е низвергнат от официалната църква на Гърция, а втори път е низвергнат от Истинната Православна Църква – за икуменизъм.
Сега той е мъртав, умря неразкаян. Но неговите последователи, както в Гърция така и в България, продължават веровата безсмислица която той пропагандираше приживе:
а) Киприян от една страна играе театъра на „борба против ереста на икуменизма”,
б) от друга страна противостои на Светите Отци, които ясно и точно учат че:
В ереста няма Църковни Тайнства, няма Божия Благодат, не се намира там Христос!

Учението на Светите Отци е ясно и точно и недвусмислено: Ерес – това е отделение от Христа. Е как е възможно тогава Христос да пребивава „в отделение от Самия Себе Си”? – това е пълна безсмислица и безумие!
Истината е, че: Щом един Църковен Епископ (или група епископи) впадне в ерес, отделение от Христа, тогава той (или групата с него) губи Божията Благодат, отделя се от Христа, губи възможността да извършва Църковни Тайнства = да връзва или развързва (Мат.18:19).  
>>>

  
КАЛЕНДАРЪТ
на Древната Българска Цивилизация
е най-точният и
най-древният
в света. 

Защо Натанаил
и другите като него клеветят Истинните Православни Християни
че уж били секта, или ерес и с други
лъжливи епитети?

УЗНАЙТЕ ФАКТИТЕ

и вие ще откриете Истинния отговор САМИ!

Светите Братя Кирил и Методий (Българи от Царствения род Дуло) НЕ СА ИЗМИСЛИЛИ НОВА Азбука на Българите а само са направили РЕФОРМА на Азбуката на Древната Българска Цивилизация.