Ето защо -
гръкоримляни и други като тях и до днес не са
успяли да достигнат до тази висота на наука и
познание, която нашите древни прадеди са
достигнали още преди 7517 години!
Затова те нека
си правят своите корекции на техния календар –
нека те да си го „изправят” в стремеж към „научност”,
нека да си правят своите опити и да се учат на
Астрономия и наука щом я нямат – никой не им
забранява това. Ако ще и целия свят да пожелае
– нека също да хукне да се ръководи от техните
опити!
Обаче нека тези гръкоримляни да не се опитват
своите неудачни опити и своя хаос още и да ги
внасят в Църковния Живот – нека да не се опитват
Църковния Живот да подчиняват на тези свои
неудачни опити! Защо да трябва и ние и Църквата
също да куцаме след тях на две колена
(3Цар.18:21)?
Истината е обаче че светът НЕ ИСКА да
се ръководи и не иска да се кланя на тяхната
глупост, а иска да се ръководи от мъдростта и
познанието на древните Българи! (на това
особено ще се спрем по-нататък) Е защо
тогава по-специално ние – Православните Българи
- защо да куцаме и ние на две колена след
реформаторите, след като ние вече ИМАМЕ това
познание и наука – наследили сме го готово и
постигнато от нашите прадеди още преди толкова
хилядолетия, когато
прадедите на тия „учители” (а и целия свят) са
се намирали още в своя каменен век!
- Защо ни е нужно на нас сега - такива неудачни
„учители” които самите още не са се научили,
(самите те още се учат и грешат – падат,
стават, пакпадат) – да се опитват да ни
„поучават” и да ни карат и ние да се връщаме
сега назад по стъпките на техните собствени
грешки – след като
ние вече го имаме точното познание -
постигнато! Имаме го ВЕРНО И ТОЧНО - готово
унаследено от нашите Български Прадеди - още от
преди 6781
години!
Защо ние да куцаме на две колена след
лъженаучниците реформатори НОВОкалендарци – след
като вече и целия свят се доближава до това
съвършенно познание което са постигнали древните
наши Български Прадеди - още от преди
6781 години!
Не, нас определено не ни интересуват нито
неудачните опити на гръкоримляните, нито
грешките им нито гордите им „поучения”, нито
цифрите им нито календарите им!
Неудачни „учителю” научи се първо ти самият!
И НЕ тези числа и НЕ календари и НЕ техните
неудачни опити и реформи поставяме ние като
център и първа важност в Църквата – всичките им
реформи и всичко това е даже богохулно и
езическо – НЕ!
На нас не ни е нужно да подчиняваме Църковния
Живот, Богослужебния Ред на тези неудачни опити
и реформи и хаос.
Ние пазим ред и порядък в Богослужебния Живот –
защото Апостолът казва всичко да става с
приличие и ред (1.Кор.14:40) – и тази
Богослужебна последователност на Църковните
празници – както са били те поставени още от
Първи Вселенски Събор и решението на Църквата и
напред във времето както са възниквали и до днес
– Празник след Празник в тази последователност и
ритъм: Преди век и половина Св Серафим Саровски,
преди 2 века друг Светия, преди 3 и 4 и 5 итн –
пазим благоприличие и ред в тази Църковна
Последователност – в целия Църковен живот!
Влизаш в Храма – пазиш благоприличие и ред!
Молиш се, не бърбориш, не викаш, не се кикотиш,
не тичаш и не скачаш от едно място на друго
- и не правиш например ей
такива оригиналничения дяволии и маймунджулущини:
Православното изповедание и
морал етика възпитание не допускат подобни
безобразия и хаос! – и ние няма тепърва да ги
усвояваме от папската ерес!
Храмът – това е Божи Дом, а не е гръцки
пазар или цирк!
Затова в Храм в Църквата стоиш чинно и
благопристойно!
Това благоприличие и ред – също и в целия
Църковен живот!
Църковната Последователност, Богослужебния ред и
живот не трябва да страда от този техен хаос, не
трябва да куца в синхрон с тия техни куцания!
Трябва да остане постоянен и неизменен! Бог е
НЕИЗМЕНЕН: Иисус Христос вчера днес и вовеки е
Същият (Евр.13:8) – така и Богослужебния Живот в
Неговото Свето Тяло=Църквата трябва да е
неизменен, нереформируем (Колос.1:24,
1.Тим.3:15)
Затова:
-
Църковната Последователност на Богослужебните
празници не е „стара” – нито пък може да бъде,
нито пък се нуждае от „обновление” защото тя е
ЕДНА ВЕЧНА И НЕИЗМЕННА!
Не се докосвайте до нея!
Затова - всеки опит за реформа е богохулен
- и Светите Отци през вековете всеки такъв
сатанизъм и богохулство са го предавали на
анатема.
Това което следва, може би е недостъпно като
висота на познанието за гръко римския манталитет
– но все пак нека да го възвестим тук:
а) Църковната Последователност на Богослужебните
Празници НЕ Е наука!
Тя е несравнимо по-висока от всяка наука и всяка
„научност”! Това трябва да се разбере и трябва
да не се смесват – а) и б) !
б) А календарът и времето – това е наука! И кой
друг е успял да достигне до висотата на тази
наука освен Древната
Българска Цивилизация? Не са могли да стигнат
нито гръцки нито римски философи – и до днес не
могат! И до днес някои техни уж-наследници куцат
и на двете си колена, опитвайки се да достигнат
до някаква степен на наука, която е крайно бедна
и чиито реформи които са не повече от едно: „на
дупката - кръпка, а на кръпката – НОВА кръпка!”
Затова:
- На всеки грък или римлянин или друг езичник,
който в истеричен опит да говори за наука и
„научност” куца на двете си колена и на тази
„научност” гордо и надменно се мъчи да подчини
също така и НЕИЗМЕННАТА И ВЕЧНА Последователност
на Богослужебните празници –
- му посочете тази
статия,
- а също - посочете
му разликата - че това са две несравними
величини и от съвсем различно ниво – а) Църковна
(висша) и б) научна (по-низша но, очевидно, също
така недостижима за неговия ум – тесен и малък,
щом не може да направи разлика между двете нива
и да схване тяхната несравнимост!)
– и също така му
посочете за наука и календар - признанието на
корифеите на съвременната наука и календар,
стигнали едва днес до научната висота на
Древната Българска Цивилизация:
- През 1976 г, UNESCO официално обявява, че
Календарът на Древната Българска Цивилизация
е
най-древният и най-точният в света.
Според изследванията на специалисти в областите
на Астрономията, Физиката и Математиката, нашият
календар е съставен през 5504 г.преди Христа, а
последната негова корекция е извършена през 4768
г, преди Христа.
За Календара на Древната Българска Цивилизация
проф. М.Лонгон казва следното във Френското
списание „Население и общество”:
- Научно е доказано, че прабългарите в далечното
минало са притежавали най-съвършенния,
по-приемлив от Китайския и Индийския начин на
летоизчисление, по-достъпен и по-практичен.
Сега, когато от няколко години насам в една от
комисиите на ООН и в UNESCO се обсъжда нов
календар, валиден за цял свят, създаденият преди
хилядолетия Календар на Древните Българи ще
послужи като модел и източник на идеи за
изработване на такова календарно летоброене,
което ще бъде прието от всички народи,
населяващи земното кълбо”.
(Цит. По книгата на Борис Чолпанов „Славата на
България”, Военно Издателство, София, 1988 г.
Стр.23)
Разбира се няма да сложат календара в оригинал –
системата ще запазят заради съвършената й
точност - ще изменят само имената. Например
364-те отчитани дни на годината и единият
неотчитан (нулев ден) който се нарича „Сур”
(сурва година), или „Еднажден”, ще го
преименоват
от „Сур” – например на „Ден на Мира” – това
много ще допадне на лицемерието им за „мир и
безопасност” (1.Сол.5:3).
Но дори и тогава, когато светът окончателно
достигне до това съвършенно познание, до тази
прецизност и точност в науката (Астрономия,
числа, календар и др.) до което е достигнала
Древната Българска Цивилизация преди седем
хилядолетия (7000) и го приеме официално за обща
ВСЕсветовна употреба – дори и тогава
Богослужебната Последователност не може да бъде
изменяна = реформирана и подчинявана на тия
достижения на Българска Цивилизация и наука
колкото и прецизни точни и съвършенни да са те
като наука – защото, както вече казахме:
а) Наука, числа, астрономия, прецизни познания –
това са постижения на човешкия разум които са
ВРЕМЕННИ
а
б) Богослужебната Последователност и РЕД – не
може да бъде реформирана, защото тя не е
календар и числа – и въобще не е временно
явление и не може да се изменя реформира в
съобразяване и подчинение на временното и
по-низшето – защото тя е явление ВЕЧНО И
НЕИЗМЕННО като такава която ни е дарувана от
Вечния и Неизменен Бог!
О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се
наречеш Болгарин – Истинен Православен!
В тази публикация ние направихме много
повторения, съпроводени с грижовно търпение и
любов.
Но само резултатът (или липсата на такъв
в поведението на дръвника)
ще покаже: Дали в този случай
-
„повторението е майка на знанието”?
Някои допълнителни
важни сведения по тази тема,
на които заслужава да се
обърне внимание
и да се помисли върху тях:
ПРОТИВОПОСТАВЕНОСТИ – като манталитет
вероизповедание:
Православни Християни Истинни – по
съдържание и
по изповедание |
„Православни” само по название, по „етикет”,
то ест – такива, които
само се именоват така,
без обаче да са такива
по същност нито по вяра. |
И така – от една страна имаме: Истинни
Православни Християни които
а) Пазят Светата Православната Вяра и я
изповядват чиста и непокътната – такава каквато
са я получили от Бога чрез Светиите на Църквата,
помнейки думите на Апостола че без това чисто
изповедание няма Спасение: „Със сърце
се вярва за оправдание, а с уста се изповядва за
спасение” (Рим.10:10) – именно за това
изповедание (а не за дипломация и „средноверие”)
гонителите на Христа са убивали Светите Мъченици!
б) Пазят и Православния Църковен Богослужебен
Порядък заради Самия Бог и Богослужението -
ВЕЧЕН И НЕИЗМЕНЕН е Сам Бог и Служението Нему!
(а не се кланят на цифри числа и календари като
реформаторите
НОВОкалендарци = идолопоклонници)
От друга страна имаме: Отстъпници от Вярата –
които
а) Нито вярата пазят – захвърлили са я като
боклук сред езически религии, ереси и секти –
като да е еднаква с тях. Чуваш ги често да
казват направо като езичници: „Да си добър човек
– това е! Никому зло итн...” – но в същото време
самите им дела изобличават това лицемерие – но
това самите те рядко го виждат! Така си и живеят
в слепота и чувство на „праведност”...
б) Нито Богослужебен ред пазят а го превръщат в
хаос и безпорядък – опитвайки се да го принизят
и подчинят на наука, която даже не е наука, а
истеричен опит за постигане на такава – но която
ни на йота не може да достигне съвършенната
наука на Древния Български Календар
То ест: Пълен хаос боклук и безредие –
а) както във вярата -
така и
б) в Богослужебния ред
при отстъпниците от Истинното Православие
Понякога ме питат: От
кого за пръв път съм научил за Древния Български
Календар?
Отговор: От кого съм научил – ами от баба ми съм
научил (-:
- Да, разбира се, тогава за мен това е било не
повече от игра, на която не съм й обръщал
достатъчно внимание, а пък сега се задълбочавам
в познания за него
- Но тогава това беше нещо обикновенно в моя
живот. Имам смътни спомени за него – и то именно
като за някакъв вид играчка. Нещо като
мартеничка, нещо като „сурва весела година” и
свързано с тях.
Баба ми беше забележителна родолюбка и
изключително интелигентна жена – изтъкната
учителка с 30 години стаж – от древния род на
учители-Книжовници и Свещенници. Когато е
вървяла по улицата, хората са ставали за да я
поздравят с поклон.
Каквото е преподавала на своите ученици
– баба същото това, разбира се,
преподаваше и на мен. Но аз тогава бях
палав, обичах да си играя - повече
отколкото днес си играйкам на компютъра.
Затова и споменът за календара е смътен
от към детайли – но все пак СТОИ трайно
врязан
в паметта ми. |
Просто тогава, дете, не съм и подозирал
колко голямо е неговото значение –
за огорчение, разбира се,
на добрата ми баба -
Царство й Небесно! |
За съмняващите се другородци.
Ако
някой ваш познат от друга националност, особено
от тези които не обичат нас Българите, се усъмни
в достоверността на предоставената информация за
Календара на Древната Българска Цивилизация –
можете да го посъветвате просто да напише в
Гугъл на Английски:
the ancient bulgarian calendar
- и да види какво ще излезе.
А след това – ей така за сравнение и шега му
кажете да напише:
the ancient Greek
calendar
- и също вижте какво ще излезе? Може би някоя
весела маймунка? ... (-:
Възможно.
Но в цялата тази бъркотия, хаос, безредие,
глупости и бърборене, което излезе, дали няма да
познаете Гърците – с типичните за тях: надутост
и самооправдаване за тяхното безсилие и
некадърност да направят с прецизност каквото и
да било...
А за точност? Какво говорите! Та те и самата
тази дума я ненавиждат! Акривия – това за тях е
нещо като обидна дума
О,
неразумний юроде, поради что се срамиш да се
наречеш Болгарин – Истинен Православен!
Посочка по "Астрономически Речник".
Календарът на древните гърци
е базиран на Луната и е познат като Метоничен
календар. Той се основава на наблюденията на
Метон (440 г. пр.н.е), който установява, че 235
лунни месеца отговарят на почти 19 слънчеви
години. Този 19-годишен цикъл е наречен
Метоничен. Обаче, при 12 месеца в годината,
остават 7 лунни месеца (235 – 12 * 19 = 7) ,
които трябва да се добавят, за да се
синхронизира този цикъл. Тези месеци се добавят
към години 3, 5, 8, 11, 13, 16 и 19. По-късно
Хипарх променя календара, за да го доближи
максимално близо до слънчевата година, но
въпреки това нито една от тези системи не се
използва широко. Основаните на Луната календари
все още се използват от някои религии за
определяне на датите на църковните празници.
Пример за това е Великден – той се празнува в
първата неделя след първото пълнолуние след
пролетното равноденствие.
Около 46
г.пр.н.е. римляните започват да използват
календар, в който началото на годината е момента
на пролетното равноденствие и първоначално
съдържа 10 месеца: Martius (от Марс), Aprilis (свързан
е с името на богинята Венера), Maius (на
богинята на плодородието Майа), Junius (на
римската богина Юнона), Quintilius, Sextilis,
Septembris, Octobris, Novembris и Decembris.
По-късно римският цар Нума увеличава броя на
месеците на 12, добавяйки месеците Januarius и
Februarius. За уеднаквяването на слънчевата и
лунната година по препоръката на Юлий Цезар се
коригира продължителността на месеците, а Цезар
Август ги променя още до сегашния им вид. И
двамата имат претенции за месеци, които да носят
техните имена, и затова месеците Quintilius и
Sextilis се преименуват на Julius и Augustus.
Броят на дните, необходими за завъртането на
Земята около Слънцето, е 365.2422. За нещастие,
това не е цяло число и за запазването на
календара в съответствие със сезоните, е
необходимо той да претърпи някои промени.
Първият опит за усъвършенстване на календара е
осъществен от Юлий Цезар. Той отнема един ден от
февруари, последният месец от годината, и го
добавя към месеца с неговото име, юли, и този
месец съдържа 31 дни по юлианския календар.
Август Цезар също отнема един ден от февруари и
го добавя към своя месец (август). Юлианският
календар съдържа т.нар. прости години, които са
с продължителност от 365 дни, а всяка четвърта
година е високосна и съдържа 366 дни. Дължината
на годината е 365.25 дни, което е близо до
реалната продължителност на тропическата година,
но в продължение на векове тази малка разлика се
натрупва и през 16-и век става забележима -
пролетта и датата на Великден, които са свързани
с пролетното равноденствие, се изместват с 10
дни.
Посочката е дадена по „Астрономически Речник”
За
допълнителна и по-реална представа по тема „древност”
За допълнителна
и по-реална представа по тема „древност” (в
сравнение с общоприетата и съвсем неоправдана
про-гръцка реклама в нашите земи) можете да
направите търсене в Гугъл:
Първи следи от цивилизация в Гърция
Това търсене на Гръцки ще бъде така: Πρώτα ίχνη
του πολιτισμού στην Ελλάδα
Тук ще излезе и
Гръцка Википедия:
Η Ελληνική
ιστορία είναι
η ιστορία των Ελληνικών φύλων
και πολιτισμού, από την εμφάνισή τους έως σήμερα.
Παρ' όλο το ότι ανεξάρτητο κράτος με το όνομα Ελλάδα αναγνωρίσθηκε
μόλις το 1828,
η Ελληνική ιστορία εκτείνεται πέρα από τα
γεωγραφικά όρια του σημερινού κράτους και σε
μακριά περίοδο αιώνων προς το παρελθόν. Σε
γενικές γραμμές η Ελληνική ιστορία χωρίζεται
στις εξής περιόδους, συνήθως χωρίς σαφή όρια
ανάμεσά τους:
Ахейците били първите гърци. Пристигат на
Балканския полуостров през 1-то
хилядолетие пр.н.е. (в бронзовата
епоха) от
Африка (Αρχαϊκή
εποχή –
около 800 до около 500 пр. Христа).
Периодът преди тяхното идване НЕ Е Гръцки. Но за
да имитират древност те си го пишат към Гръцката
история – и така започват да изглеждат в
собствените си очи с още хилядолетие и половина
по-древни:
Μινωικός πολιτισμός (πριν
το 3000
π.Χ.-1420
π.Χ.)
Това обаче не им пречи да признават че нямат
сведения дори за период с хилядолетие и половина
по-късен – този, който е непосредствено преди
тяхното идване в Европа от Африка и затова
самите те наричат този период „Мрачни векове” (Σκοτεινοί
αιώνες).
Таблицата която следва тук е направо копирана от
тяхната Википедия:
·
Αιγαιακός πολιτισμός (πριν
το 1600
π.Χ.)
·
Μυκηναϊκός
πολιτισμός (περίπου 1600-1100
π.Χ.)
·
Σκοτεινοί αιώνες
ή Γεωμετρική
Εποχή (1100-800
π.Χ.)
·
Αρχαϊκή εποχή (περίπου 800
π.Χ.-περίπου 500
π.Χ.)
·
Κλασική εποχή (περίπου 500
π.Χ.-323
π.Χ.)
·
Ελληνιστική περίοδος (323-146
π.Χ.)
·
Ρωμαϊκή περίοδος (146
π.Χ.-330 μ.Χ.)
·
Βυζαντινή περίοδος (330-1453)
·
Οθωμανική περίοδος (1453-1821)
·
Νεότερη ή σύγχρονη
Ελλάδα (1821-)
Така става ясно че, като говорят за „археа епохи”
(начална епоха - начална „древност”) Гърците
имат предвид един период, който съвсем не е
далечен от нашето съвремие – само около половин
до едно хилядолетие преди Христа.
Това им е тяхната „древност”.
А това, което по стандарта на Българския
Календар трябва да се нарече „средновековие”, е
почти с цяло хилядолетие по-древно от тази тяхна
„древност”.
При това трябва ясно да се подчертае: Тази тяхна
„древност” не означава още и
култура и цивилизация! Съвсем не! След
тяхното идване от Африка и поселване в Европа не
става дума за култура и цивилизация – това не се
изгражда от вчера за днес – а става дума само за
тяхно присъствие тук! Сравнете сега това
с древната Цивилизация наука и култура на
Българите! Колко хилядолетия разлика?...
Полезни са тия сравнения да се знаят, а също и
да се обмислят (!), защото не само Гърци Сърби и
др., но също и много нашенци имат твърде
изкривени представи за реалността – за древност,
за култура, за цивилизация. Добре е човек да се
информира – или поне от време на време... |