| |
 |
Васил
Златарски е един от историците, които подменят
истинската история на българите. |
Но откъде идва фалшивата теория за българската народност
между Дунава и Стара планина? Утвърждава я националният
предател Васил Златарски, който се съгласява с нея под
влияние на Русия и я налага в учебници и енциклопедии.
Много хора ще подскочат от силните думи, които използвам
за смятания за класик на историческата ни наука Васил
Златарски. Но преценете сами – същият този Златарски
знае добре, че според Никифор Грегорас българите преди
шести век са владеели не само двете Мизии, но и
Македония и останалата Илирия. Знае, но премълчава този
факт и налага лъжата, че сме на Балканите от седми век
натам.
Златарски знае също, че в хрониката на Манасий се казва,
че по времето на император Анастасий (491-518) българите
са владеели Долната охридска земя и цяла Македония, но
го е премълчал. Златарски е знаел и за картата на св.
Йероним (4 в.), в която Мизия е наречена България, но го
е премълчал. Златарски е знаел и това, че в хрониката на
владиката Йоан от Никиу Мизия е наречена „провинция
България“. Там се казва, че роденият в Залдаба (днес
Шумен) Виталиан се надигнал през 516 г. срещу император
Анастасий. Срещу него императорът изпратил по море към
Варна военачалника Кирил. Сражението станало между
Вварна и Шумен, след което Кирил се оттеглил към Варна,
а Виталиан останал в провинция България. Всичко това е
било известно на Златарски, но го е премълчал. Златарски
е знаел, че според Йордан (6 в.) в Долна Мизия, Тракия и
Македония „само българи живеят“.
Златарски е знаел и трудовете на Константин
Порфирогенет, който описва, че при Константин Велики
(306-337), че поради нападенията на българите направил
от Тракия особена провинция за защита на Цариград. На
друго място същият Порфирогенет, описвайки появяването
на сърбите при император Хераклий (610-640),
пише:“Когато България се намираше под римска власт, умря
князът на сърбите, който беше избягал при императора.“
Всички тези неща Златарски ги е знаел, но вкарва в
официалната ни история лъжливата, антибългарска теза за
първоначалната поява на българи едва в края на 7 век,
при това, описвайки ги като орда тюрки. Как да наречеш
такъв мастит лъжлив историк освен „национален предател“.
Той така е увредил идеята за произхода и историята ни,
че са нужни огромен труд, усилия и време, за да
възвърнем истината за българите.
През 20-те и 30 -те години на 20 век Ганчо Ценов не
само разобличава Златарски като лъжец, но и спечелва
съдебно дело, защитавайки своята теза срещу тази на
Златарски. Уви, в учебниците остава лъжата на Златарски.
Ценов доказва, че българи са живели по земите на
Балканския полуостров от Бяло море на юг до Моравия на
изток, включително в цяла Македония и Южна и Северна
Добруджа. При това са живели векове преди Христа и
векове след това без прекъсване или „претопяване“. Че
трако-илирийците, скитите, фригите, славяните, готите,
мизите са едно и също – българи, населявали днешните
земи на България още през елинистичната епоха и
извършвали премествания отвъд и отсам Босфора като нещо
обичайно по време на Троянската война и след нея. Цяла
Мала Азия е била населена по време на описваните от Омир
събития не от гърци, а от тракийски племена и от техните
предшественици – пеласгите, тоест – днешните българи.
(Следва)
Как гърците откраднаха древното минало
Гърците имат шанса да се освободят петдесет години преди
нас. Половин век, който е достатъчен, за да произведат
една фалшива древна история на стария цивилизован свят.
В тази история те приписват древните тракийски митове и
легенди на „древните гърци“. Само че историческите факти
сочат, че до седми век преди Христа по земите на днешна
Гърция няма никакви гърци. Там живеят разклоненията на
тракийските народности, които, както казва Йоан Малала,
векове след това се наричат българи. Тоест предците ни
са създали цялото това богатство от митове, религиозни
сюжети и легенди, които днес се учат като
„древногръцки“. Докато българите са се борили за
самостоятелност на българската църква, вдигали са
въстания и са създавали тайни комитети, гърците под
крилото на масонска Англия фалшифицират древната
история. Издават се редакции на стари автори със
заличени текстове в тях, доказващи тракийския произход
на основните герои на Троянската война – Ахил, Язон,
Орфей, Херакъл.
Божествата, които учим днес като „гръцки“, са тракийски
(старобългарски) – Дионис (Бакх), Зевс – Замолксис, и т.
н.
Имайки цели петдесет години да обработват световното
обществено мнение, гръцките лобисти пробутали и
най-голямата си фалшификация – гордостта на днешния
гръцки туризъм – Акропола. Тази символична вече за
южната ни съседка останка от древен храм е сглобена и
монтирана върху основи на стара крепостна стена, строена
от старите българи – траки. През 60-те години на XIX век
са събаряни цели кули от крепостната постройка и върху
основите им е монтирана колонадата, която днес служи за
емблема на Гърция. Това се вижда от запазени фотографии
от епохата. Но как досега нито един археолог не зададе
въпроса как се е запазил Акрополът на този хълм през
хилядолетията, като знаем, че днес намираме останките от
такива постройки винаги под земята, под пластове пръст и
натрупвания? Нито една постройка от епохата на Акропола
не е намирана така – поставена като на пиедестал върху
хълм, върху средновековни останки и странно запазена от
безброй нападения, земетресения и всевъзможни
катаклизми.
Впрочем самият Страбон, бащата на географията, казва
директно, че „атиняните обичат чуждото“, тоест – обичат
да крадат: „Атиняните обичат чуждото. Както в други
отношения, тъй и в религията те са приели толкова много
чужди свещенодействия, та са станали за присмех дори в
комедията. Между другото, те са приели и тракийските, и
фригийските свещенодействия…“ /20/.
Българската столица Плиска, която е била по площ и
мащаби по-голяма от Константинопол – 26 кв. км (през
VIII -IX век Константинопол е 17 кв.км.) няма нито една
сграда, запазена както Акропола. Не само сградите, но и
старите български ръкописи са унищожавани, и то по
заповед на гръцки владици, които са знаели добре какво
затриват – истинската история на Балканите, която
всъщност е българската история.
Въпреки това истината излиза наяве и ни дава да
разберем, че най-старото и цивилизовано население на
Балканите са древните траки, които днес се наричат
българи.
Християни сме още през 3-4 век
 |
Изначалната вяра на траките (българите) в Бога
Слово Иисус Христос и просветителската мисия на
Никита Ремесиански и Орфейла (Улфила).
„Тракийските хроники“, книга „Арих“. |
Ценов доказва, че българите са били
християнизирани още през 3-4 век и че евангелието на
готския епископ Улфила е българско. Това евангелие днес
се пази в шведския град Упсала и е на език, близък до
кирилицата. Наричат този език „готски“, но понеже
лъжливата официозна наука е решила, че готите са предци
на германците, искат да намерят прилика с днешния
германски език и езика на евангелието. Такава няма по
простата причина, че евангелието е писано на езика на
старите българи.
Че българите са старите и коренни жители на Балканите,
свидетелстват хроники, известни на науката, но
пренебрегвани кой знае защо. Ето какво казва например
една хроника на антиохийския богослов и хронист Йоан
Малала, живял през 6 век: „Сий Ахилес имал своя войска,
която тогава се наричала мирмидони, днес българи и
хуни…“. Хрониката на Малала е описание на света и
обхваща историята на човечеството от библейски времена
до епохата на самия Малала – 6 век сл. Хр. /19/.
Цитираният момент е от книга 5-а и описва Троянската
война с нейния основен герой Ахил, който водел своя
войска от мирмидонци, днес – българи. Текстът на Малала
е преведен в България по времето на Симеон (893-927 г.)
и влиза като основно съчинение в сборник, известен днес
като „Български хронограф“. Сборникът се е запазил чрез
преписи в руски сборници от края на 15 век. През 12 век
българския хронограф е популяризиран от руския учен княз
М. А. Оболенски. А архимандрит Леонид през 1899 г. го
нарича „първия славянски хронограф в елинска редакция“,
тоест първия български хронограф. А друг руски учен – А.
А. Шахматов през 1900 г. го признава за „древнобългарска
енциклопедия“.
След това сериозно научно признание обаче съчинението на
Йоан Малала остава неизвестно за широката българска
публика през целия 20 век. То не се споменава в учебници
и енциклопедии десетилетия наред. Едва в днешни дни се
появяват научни статии в отделни издания, които
изследват текста на Малала и въобще говорят за него.
Щом българите са били мирмидонци по времето на Ахил –
хиляда и триста години преди Христа, значи те са
коренното и по-старо от гърците население на Балканите и
днешната част на Гърция и Турция. Този исторически факт
се подкрепя и от доста други сведения, включително и от
откритията в Перперикон и Татул, направени от проф.
Николай Овчаров. В тези древни тракийски, тоест
български светилища и селища, е имало силно развита
цивилизация, която не е гръцка, показват находките.
Най-старата монотеистична религия, проповядвана от
Орфей, е създадена тук – в българските земи. По-стара от
юдейската и мюсюлманската. Тук са се произвеждали златни
и други произведения на изкуството, които говорят за
свръхцивилизация, предхождаща гръцката.
Забравеният Ганчо Ценов,
или кой подмени българската история
 |
През
20 век видният учен е изхвърлен от българската
историография заради противоречие с удобните
българофобски тези
При разговор с един известен български историк
през последните години отворих дума за Ганчо
Ценов – изключителен учен от европейска
величина, живял през годините 1875 -1952 и автор
на 21 исторически труда с огромен принос към
старата история на българите. |
„Мани го тоя…“- каза презрително
професорът по история. Добре де, все пак как ще обориш
това, което излага Ценов, и то с фактология и цитати на
антични и средновековни автори в оригинал? – продължавах
да упорствам аз. „Абе трябва да взема да го прочета …“-
изплю камъчето накрая известният историк.
Този епизод очертава най-добре отношението към титана на
историческата наука Ганчо Ценов, изхвърлен още в
началото на 20 век от българската историография, защото
теорията му противоречи на славянофилските и всякакви
други българофобски тези, наложени от псевдоучени като
Златарски, Мутафчиев и подобните им. А отношението на
„научните“ ни среди е типично папагалско – отхвърлят го,
без да са го чели.
Кой е Ганчо Ценов? Ценов е роден през 1875 г. в с.
Бойница, Кулско. Завършва история в Софийския
университет. Започва работа в отдел „Култура“ на
Военното министерство, което го изпраща на специализация
в Берлин през 1900 г. Защитава докторска дисертация в
Берлинския университет на тема „Произход и история на
българския народ“. За епохата Ганчо Ценов е единственият
български историк, получил докторат в Берлин. За
трудовете си
Ценов провежда гигантски
изследвания във
Ватиканската библиотека
Средства за това осигурява богатата
му съпруга. Благодарение на тези усилия през 1910 г. се
появява фундаменталният му труд „Произходът на българите
и началото на българската държава и църква“. Появата на
Ценов на сцената на българската историография е
посрещната на нож от тогавашният деребействащ
псевдоисторик Златарски и обкръжението му. Теорията на
Ценов разваляла славянофилската глупост за малката
българска тюрко-алтайска орда, която дошла по нашите
днешни земи през 7 век и се стопила в славянското море.
Вездесъщият Златарски прави всичко възможно Ценов да не
получи катедра в Софийския университет, въпреки че е
най-ерудираният историк и единственият български доктор
на науките в Берлинския университет. Ценов е принуден да
издава трудовете си на частни начала и да ги
разпространява извън академичната среда. След 1944
година името на Ганчо Ценов е напълно забранено за
изучаване, а книгите му – инкриминирани. Пишещият тези
редове си спомня, че отделни произведения на Ганчо Ценов
се намираха срещу солидни суми и рядко в полулегалното
общество на книголюбителите антиквари. Авторът им беше
заклеймен като „великобългарски шовинист“ от наложената
от ционизма комунистическа власт в България.
През годините, в които е отхвърлен от академичните
среди, въпреки по-високото си ниво от всички български
професори по история, Ганчо Ценов издава със семейни
средства книгите си. Те са следните:
1.„Праотечеството и праезикът
на българите“, издадена през 1907 г., 215
страници;
2. „Седмичните дни като белег на старо
християнство у славяните“, сп. „Преглед“, кн.
4, 1907 г.
3. „Българите са по-стари поселници на Тракия и
Македония от славяните“, София, 1908 г., 82
страници;
4. „Критически разбор на българите“,
издадена през 1910 г., 82 страници;
5. „Произходът на българите и началото на
българската държава и българската църква“,
издадена в София през 1910 г., 472 страници;
6. „Първите религиозни борби в България“,
издадена в София през 1912 г., 24 страници;
7. „Покръстването на българите“,
издадена през 1914 г.
8. „Хиляда години ли от смъртта на Св. Климент
Охридски“, издадена в София през 1914 г., 16
страници;
9. „Кой е Климент Охридски?“, издадена
в София през 1915 г., 52 страници
10. „Произходът на хуните“, издадена в
София през 1915 г., 48 страници;
11. „Русия и завоевателните стремежи на сърбите“,
издадена в София през 1915 г., 111 страници;
12. „Препирните за народността на българите. В
що се състоят и защо се водят“, издадена в
София през 1936 г., 32 страници;
13. „Кроватова България и покръстването на
българите“, издадена в София през 1937 г., 144
страници;
14. „Народността на старите македонци“,
издадена в София през 1938 г., 10 страници;
15. „Прокопиевите хуни и Теофановите българи.
Турци или славяни основаха българската държава“,
издадена в София през 1938 г., 53 страници;
16. „Хуните, които основаха българската държава.
Техният произход и тяхното християнство“,
издадена в София през 1940 г., 102 страници;
17. „Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand
gesteckt?“ Ebering, Berlin, 1900;
18. „Goten oder Bulgaren“, Leipzig,
1915;
19. „Geschichte der Bulgaren“,
Steiwetz, Berlin, 1917;
20. „Die Abstammung der Bulgaren und die
Urheimat der Slaven“, Walter De
Gruyter&Co., Berlin und Leipzig,1930;
21. „Geschichte der Bulgaren und der anderen
Subslaven von der romischen Eroberung der
Balkanhalbinsel an bis zum Ende des neunten
Jahrhunderts“, Walter De Gruyter&Co.,
Berlin-Leipzig, 1935
Как е възможно такова огромно и
задълбочено творчество – съдете само по заглавията – да
остане извън погледа на българската общественост? Може,
когато заработи
машината за промивка
на мозъците
 |
Тракийска каменна гробница в Сакар планина
|
Когато върху един истински изследовател на автентичната
българска история бъде залепен етикет „шовинист“ и той
бъде бойкотиран от продалите се на чужди интереси
интелектуалци.
Нима днес не се повтаря същата
история?
Нима в сегашно време не виждаме интелектуалци, продали
душите си на фондациите на Сорос или някой друг
международен мошеник и престъпник?
Учени, които искат да се замени кирилицата с латиница,
български преподаватели, които воюват срещу българската
история и искат да пишат учебници, в които няма турско
робство, а „присъствие“?
Нима дъщерята на Ганчо-Ценовия противник Петър Мутафчиев
– писателката Вера Мутафчиева, не е достоен наследник на
деформатора на българската история – своя баща?
Нали същата „интелектуалка“ подкрепи идеята да се строи
паметник на българоубиеца Сюлейман паша, изклал
българското население на Стара Загора, Казанлък и
околностите през 1878 г.?
Съвсем логично и закономерно при толкова много
национални предатели, Ганчо Ценов е обявен за вреден, а
огромното му творчество потъва в забрава. Днес
патриотични издатели правят героични усилия да издадат
фототипно поне някои от книгите на Ценов и това показва,
че българският дух е жив и търси истината.
А каква е истината за произхода на българите?
Според най-истинския историк Ганчо Ценов българите са
преки наследници на траките, те са живели по днешните ни
земи много преди седми век – още столетия преди Христа,
те са християнизирани много по-рано от другите
европейски народности и са дали писменост и вяра на цяла
Европа. Това, разбира се, е най-схематично очертаване на
Ценовата теза.
(Следва)
„Ордата“ е фалшива теория на
панславистите
 |
„Българска орда“ е българско историческо
дружество, крайно-дясна расистка организация в
периода 1938-1944 година. Организацията е
основана на 16 юни 1938, забранена след 9
септември 1944 година, и е възстановена през
1995 година. |
Парадоксалното е, че и Ганчо Ценов и
неговите непримирими опоненти Васил Златарски, Стефан
Младенов, Петър Мутафчиев, Петър Ников, панславистът
Ватрослав Ягич и руснакът Николай Державин използват
същите исторически източници. Но изводите им са различни
от тези на Ценов. Този парадокс се обяснява много
просто, ако гледаме историята през политиката. А това
винаги е било така. Знаем добре как се пренаписва един
учебник по история в зависимост от политическата
конюнктура. В романа-антиутопия на Джордж Оруел „1984″
пък това е очертано като задължителна характеристика на
властта. Там цели екипи пренаписват дори вестниците –
разбира се, това е художествена хипербола, но базирана
на истински факти. У нас цели екипи от академични
светила написаха след 1944 г. историята на България като
борба между работническата класа и буржоазията. Бяха
изрязани като със скалпел отделни епизоди от
историческото ни минало или дори личности и събития.
Така е постъпвано и с българската история от страна на
т. нар. славянофили. Именно с тях влиза в битка Ганчо
Ценов и понася тежки преследвания. В периода между
Първата и Втората световна война сред българските
интелектуалци се оформят кръгове като „Българска орда“,
които искат да внесат някаква реабилитация в тезата, че
българите са някакво номадско племе, по низше от
славянското море, в което се е претопило. Но корекцията
на „Ордата“ не е повече от вариант на фалшивата теория
на панславистите – славянско море и диви пришълци
прабългари, дошли тук през седми век. В този вариант
„Ордата“ само пледира пришълците, ако може, да не се
възприемат като диваци, а като част от цивилизован
народ, живял в близост до китайците и описван от техните
хроники. Но това не променя основното – че българите са
късни пришълци на Балканите, а основното население тук
няма нищо общо с тях. Именно тази грешна конструкция
атакува Ганчо Ценов. И точно затова е изолиран така
жестоко от учени и политици, продали се на
българофобите.
Ценов твърди, позовавайки се непрекъснато и коректно на
антични и средновековни източници (които той чете в
оригинал за разлика от опонентите си), че българите са
автохтонното (коренно) население на Балканите и в
различни периоди са наричани от други народности
различно: траки, трако-илирийци, готи, гети, скити,
склавини, славяни, мизийци и пр. Това обаче не променя
тяхната еднородност и автентичност. Според Ценов
българите са и християнизирани много по-рано от
общоприетото – още през 2-3 век. Според други
изследователи това е станало още през апостолските
времена.
Наукообразната лъжа: Българите не били
траки!
 |
Карта
на Древна Тракия под римска власт. |
В официозната, наложена чрез лъжа и
подмяна история траките нямат общо с българите. Те се
били стопили и изчезнали като захар в чай. Много забавно
звучат дебелите академични томове по стара българска
история, в които периодът между 1-2 век и 5-6 век е
празно поле. В началото на този период има траки, които
според Херодот са „най-големият народ след индийския“.
Как така най-големият след индийския народ ще изчезне в
резултат на римското господство, като знаем, че
римляните не са избивали народите, покорени от тях, а са
ги включвали в империята и са обирали материалните им
блага? На този въпрос академичните историци не
отговарят, заобикалят го и им е по-лесно да повтарят
мантрата, |
|
All Rights
Reserved.
