Агентите на Про Ориенте в страни като Гърция.
(ПРОДЪЛЖЕНИЕ от предишната стр.)


В страните, намиращи се под болшевишки гнет, агентите на Русикум са като правило и преди всичко агенти на КГБ. (В България – ДС). Такива са например Алексий (Рьодигер), играл дълго време до смъртта му ролята „патриарх” Московски (агентурно име „Дроздов”), Питирим Волоколамски Директор на издателския отдел на МП (агентурно име „Аббат”).

Един особено изтъкнат агент на Русикум и на КГБ, който е изиграл пагубна роля и против Православието в България е Никодим Ротов „митрополит” от Московската Патриархия и същевременно таен кардинал.

Под сатанинското влияние на Никодим Ротов в България  поставената под пълен контрол на болшевиците Българска държавна църква, бива изцяло поставена също под контрол и на ереста на икуменизма с развитие - строго насочено в посока към папизъм.
А през 1968 година в България, пак под активното въздействието на Никодим Ротов, е въведен също и папския календар в литургийния живот.

В световен мащаб дейността на Никодим Ротов има явната ЦЕЛ - да се организира разбойнически събор, който да бъде обявен за „Осми Вселенски” но който фактически ще бъде предсказания събор на антихриста – и на този антихристов събор предстои:
1) Да се „узакони” всяко беззаконие и всяка лъжа. Това „узаконяване” на беззаконието и лъжата ще бъде оформено, разбира се, като съборно решение – „Осми вселенски събор”. Лъжа е всяка ерес. А беззаконие е например това, че икуменистите „венчават” в „храмовете” си содомити, кучета итн
2) Да се провъзгласи за именуващите се „православни” главенство на папата и да се присъединят тези „блудни синове” именуващите се „православни” към Римския папа
3) Да бъдат предадени на осъждане Истинните Православни Християни – защото те не се съгласяват да се подчинят на главенството на папата.
 

Божият Пръст - и знамение-предупреждение за Православните:

Всяко свое посещение в Рим Никодим подчертано показва като „поклонническо пътуване” – и открито го нарича именно така (на Руски – „паломничество”)

Приживе Никодим не е успял да осъществи своята мечта – да докара в света разбойническия събор, който да се нарече „осми вселенски”. Бог му попречва на изпълнението на тази сатанинска задача. И ето как:

- Никодим Ротов издъхнал – при опит да направи демонстративен (възпитателен за православните) поклон в краката на папата на 5 септември 1978 г, около 10 часа сутринта.

Еретиците икуменисти се опитват по всякакъв начин да извъртят истината, да говорят че имал слабо сърце - което не е чудно но това не отменя Божието знамение и предупреждение! Всички очевидци – кардинали и именуващи се „православни” били убедени че това е Божий предупредителен знак:
- Един от кардиналите ужасен възкликва: „Това беше Божият пръст”

- А един от еретиците икуменисти - архиепископ Василий (Кривошеин) в своите възпоминания признава следното: „Это случилось в Ватикане, в присутствии Папы, вдали от своей епархии и вообще от православных. Конечно, всякая смерть есть тайна Божия, и является дерзновением судить, почему она случается в тот или иной момент и что она означает, но лично я (и думаю большинство православных) восприняли её как знамение Божие. Может быть, даже как вмешательство Божие, как неодобрение той спешки и увлечения, с которыми проводилось митрополитом дело сближения с Римом. Все его поездки на поклон к Папе, причащения католиков и даже сослужения с ними, и всё это в атмосфере одновременно скрытости и демонстративности. Правы мы были или не правы, — один Бог это может знать. Но таково было наше непосредственное подавляющее православное переживание.”

Това е признанието на враговете на Светото Православие! – и то не може да бъде отхвърлено ей така, понеже то е дадено от свидетели които са извън всяко подозрение - те нямат никаква изгода да свидетелстват против своята кауза. Така че техните признания са несъмненно истинни!
 

Това не е единствения случай, в който Бог ясно и недвусмисленно показва колко мерзки пред Него и проклети са всички тия поклонения пред Римския папа, моления с него или с неговите пратеници или с тези които се молят с тях, целуването на ръцете им и въобще всички тия признания на папската ерес, които се извършват било словом било с такива действия които представляват не нещо друго а приемане и почитание към ереста. Такива случаи на явни свидетелства, че Бог е проклел ереста и всичко описано до тук, има много.
Ето например откъс от житието на Свети 26 Мъченици Зографски:


ПОДВИГЪТ
НА СВЕТИТЕ ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ
ЗОГРАФСКИ МЪЧЕНИЦИ
И други Светогорски Мъченици, избити по „благословение” от Римския папа, със съдействието на Константинополския „патриарх” еретик Иоан Век – предаден от Светата Православна Църква на АНАТЕМА.

През 1283 г време на царуването на византийския император Михаил Палеолог (1260–1282), предтечата антихристов Римският папа изпраща свои слуги на Света Гора които започват гонения против Светото Православие

В Иверската (Грузинската) лавра поискаха от тамошните иноци и те да се съединят с тях чрез молитвено общение. Иноците от този монастир не само не склониха на това, но изобличиха нечестивците и според думите на апостола (Гал.1:8), ги проклеха за тяхното нововъведение. Беззаконниците, като чуха това, разяриха се и като извлякоха всички братя навън от монастира, натовариха старейшините на кораб и заедно с него ги потопиха в морето. Така блажените иноци, за това че не се покориха на беззаконниците, приеха мъченически и изповеднически венец. ...

След това латинците преминаха на другата страна на Света Гора и се доближиха до монастира на св. великомъченик Георги, наричан Зограф. ... Един добродетелен старец монах живееше на половин час път на югозапад от монастира. Този старец имаше в килията си икона на Пресвета Богородица, пред която всеки ден кадеше тамян и четеше акатист, наричан от гърците херетизми (от гръцкото Ηαιρεται - "Радвай се"). И когато богомерзките римляни нападнаха върху Света Гора със злодейски намерения и бяха вече излезли от корабите си, този богоугоден старец, според обичая си, като стоял пред иконата на Просвета Богородица и произнесъл думите: „Радвай се“, чул от светата икона следните думи: „Радвай се и ти, старче, но бягай по-скоро, иди и кажи на братята в монастира да се затворят, защото
идват враговете на моя Син и мои врагове,
те нападнаха това благословено от мене място и са вече наблизо“. Старецът паднал пред иконата и казал: „Как мога, Владичице, да оставя Тебе, моята Застъпница!“ На това гласът от иконата му отговорил: „Не се грижи за мене, но иди по-скоро!“

Когато старецът тръгнал за монастира, за да каже какво му е заповядала Покровителката на Атон, иконата с една неизповедима сила го изпреварила, дошла в монастира и застанала над монастирските порти. Старецът, като пристигна до портите и видя над тях св. икона, удиви се и на всички разказа за станалото откровение. Иноците, като видяха иконата на св. Богородица и като чуха за това преславно чудо, прославиха Бога и пречистата Му Майка. А игуменът, узнавайки от това, какво нещастие има да постигне монастирските братя, започна да ги съветва да бъдат бодри и да не се страхуват. Той им казваше:

„Отци и братя! Всички водени от Духа Божий са синове Божии, защото вие не приехте духа на робство, та да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение. Ние се наричаме и сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, то сме сънаследници на Христа и ако с Него страдаме, с Него ще се прославим. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се яви в нас (вж. Рим. 8:14-18). Затова, казвам ви заедно с апостола: – Които сте готови духом и не се боите от мъченията, останете заедно с мен в св. обител, а които се боите – скрийте се с църковните съсъди за малко време, докато премине яростта на еретиците, за да не би от малодушие да изпаднете в хула.“

Тогава някои от тези, които се страхуваха от мъки, се скриха в долините, пещерите и храсталаците. А светият игумен с останалите иноци се затвори в кулата. Това те направиха не от страх, а за да използуват останалото им, макар и малко време, за да изобличат беззаконната ерес.

Мъчителите заобиколиха от всички страни монастира и започнаха да викат към монасите, които бяха в кулата: „Отворете ни, господа, отворете!“ А преподобният игумен им отвърна: „Не ви знаем откъде сте!“ Мъчителите продължиха:“ Ние сме Христови раби и идваме да обърнем и вас, заблудените, на правия път!“ А светецът пак им отвърна: „Отдалечете се от нас вие, които вършите беззаконие, защото апостолът говори: – Ако дори и ангел от небето започне да ви благовествува не това, което сме ви благовестили, да бъде проклет! (Гал. 1:8) Какъв друг учител вие търсите? Друг учител търсят само тези, които явно безумствуват...” (С тези и много други думи Светите Отци изобличават еретиците-паписти. Озверяли, пратениците на антихриста-папа, се спуснаха и запалиха от всички страни светата обител.
Преподобните и богоносни наши отци, заобиколени от пламъци в кулата подобно на светите трима отроци, отправиха последната си молитва към Христа Бога.

След свършването на молитвата, от небето се чу глас:

„Радвайте се и се веселете, защото голяма е вашата награда на небесата!“ Като чуха този неочакван глас, мъчителите страшно се уплашиха, но мракът, покриващ духовните им очи не им позволяваше да проумеят станалото, тъй като Дух Светий, Когото те хулеха, не разпръсна този мрак. Така блажените отци предадоха душите си в Божиите ръце. Те загинаха в огъня през 1276 година, а според един гръцки ръкопис, който се намира в Протата, в Иверския и Ватопедския монастир, на 10 октомври 1280 година.

След като извършиха своето злодеяние, беззаконните еретици паписти с голяма ярост се пръснаха по цялата Света Гора и нито една обител, нито една кула, нито един скит, нито една монашеска килия не можа да се укрие от тях. Те всичко разориха и изгориха, а монастирските имущества разграбиха. С големи загуби те превзеха най-после и Протата. Голямо кръвопролитие те извършиха и тук, като разориха и изгориха всички жилища. Всепреподобният прот [5] след дълги изтезания, най-накрая бе обесен пред Протата срещу морето, на мястото, наречено Халкос.

Оттук беззаконните латинци преминаха на другата страна на планината, към юг, където монасите от Ксиропотамския монастир с клонки в ръце ги посрещнаха и ги приветствуваха със следните думи: „Мир Христов да бъде с вас!“ Латинците им отговориха: „Есть и да будет!“ и веднага след това заедно с монасите влязоха в монастира. Тук те подариха една част от заграбените богатства и се назоваха ктитори на тази обител. Монасите (каква съблазън!) се съединиха с еретиците чрез молитвено общение. Но Бог, през време на молитвата, когато възгласиха: „За нашия архиепископ в Рим и за благочестивия цар“, погледна от небето и разтърси земята. Това място, където стояха недостойните иноци, както и стените на монастира и всички здания се разпаднаха, подобно на Иерихонските стени по времето на Иисус Навин. Само част от една монастирска стена остана наведена за назидание на потомството. Мнозина от еретиците загинаха през време на това земетресение, като останаха убити на място. А други, като видяха това знаменателно чудо, със срам и със страх избягаха на корабите си. Някои от тях пък се покаяха и останаха като монаси на Атон. Посрамените от Бога ксиропотамски иноци осъзнаха престъплението си, плакаха горко и като птици без гнезда се скитаха по горите, без да има къде да подслонят глави, понеже техният монастир беше напълно разрушен заради падането им в ерес чрез съвместната молитва.

Небесно знамение

Кулата, където пострадали св. преподобномъченици и където останала цяла и невредима чудотворната икона на Божията Майка „Предвъзвестителка“ (наричана също "Акатистна") се запазила отчасти до 1873 г. Тъй като тя закривала северното здание на монастира, а освен това поради старост имало опасност да се срути, наложило се тя да бъде разрушена, А за да се запази завинаги споменът за мъченическия подвиг на пострадалите, всички братя от Зографската обител единодушно решили да издигнат на това място паметник. Това и станало още през същата 1873 г. Паметникът трябвало да бъде осветен в деня, когато се празнува паметта на мъчениците. В навечерието, след залез слънце, започнало всенощно бдение. Нощта била безлунна и на небето едва блещукали звезди. Наоколо царяла тишина. По време на службата, точно в полунощ, когато след първата катизма започнали да четат „Житието и страданието на св. Зографски мъченици“, над църквата неочаквано се появил огнен стълб. Той осветил обителта и цялата околност с такава ярка светлина, че можели да се разпознават и най-дребните предмети. Тоя дивен стълб, след като постоял над храма около три-четири минути, се преместил над паметника, отново спрял за няколко минути, а след това започнал да се издига нагоре и се превърнал в кръг, подобен на венец, който увенчавал отвисоко паметника и мястото, където пострадали св. мъченици. Това необикновено явление продължило около 15 минути. Очевидци на чудото били монастирските братя и много от монастирските гости – пустинници и жители на околните скитове, дошли в Зограф на празника.

Виделите това чудо славели Бога, Който прославя Своите светии, на Когото и от нас да бъде чест и слава во веки. Амин!

Облечени в расо – но проклети от Бога

Но не всички монаси светогорци постъпват Православно – тъй както Бог иска това. Има и отстъпници от светото Православие – които се подчиняват на папската ерес (единомишленици на днешния Никодим Ротов и др от Про Ориенте).

Когато слугите на антихриста-папа нападат Лаврата на св. Атанасий и предлагат на монасите там да се съединят с тяхната проклета от Бога папска ерес като влязат в молитвено общение с тях, монасите, чрез един свой отлъчен йеромонах се съгласили, помолили се заедно с тях и по такъв начин спасили живота си. Обаче по-късно тези монаси биват изобличени и наказани от Бога по следния показателен и ужасяващ начин:

- За свидетелство Божие че са проклети от Бога – техните тела след смъртта им стават черни като катран, продължават да растат ноктите зъбите им и косите им като четина на глиган – те придобиват ужасяващ демоничен вид.
Телата им са захвърлени в една отдалечена пещера. През 20 век правителството затрупва входа на тази пещера, за да не посещават хората и да не се ужасяват от техния демоничен вид.

Истинската причина е че това е ясно свидетелство за Божия гняв против папската ерес, против отстъпниците и поклонниците на Римския папа и тези които се молят със слугите му. Но правителството се оправдава че уж причината била, че имало случаи на смърт от ужас – хора със слаби сърца умирали като виждали проклетите от Бога.
Въпреки това, пещерата съществува и всеки Светогорец знае къде се намира. Ако запитате „Къде са проклетите?” (на Гръцки: „Пу Ине и афоризмЕни?”) - те ще ви покажат къде е това.

Остава за нас само една скица която показва как изглеждат. Тази скица е направил един отстъпник от вярата като тях, следователно – няма съмнение че те изглеждат именно така. И до днес има много свидетели които са виждали телата на проклетите и потвърждават че техния вид съответства на скицата.

Подобна участ сполетява и други отстъпници и съмолитвеници с папата. Така например „патриархът” на Константинопол Димитрий, този чийто престол наследи днешния Вартоломей, също е бил подложен на такова явно проклятие от Бога. Димитрий беше активен пропагандатор на папизма и съмолитвеник с папата.

По църковното правило как трябва да се погребва Епископ (а още повече за Патриарх!) починалият Архиерей трябва да бъде поставен седнал на трона с ръка благославяща и Православния народ да може да минава и да си взима последно благословение от Иерарха. В краен случай нека да е легнал.
Но в никакъв случай НЕ И в закрит ковчег!

Например тялото на Владика Иоан Максимович е било открито цели 6 дена и е благоухаело – а верните са минавали и са си взимали последно благословение от Владика Иоан.

Затова веднага го запечатали в закрит ковчег и въобще не го показали на хората – за да не разберат те и да не се ужасят от страшната гледка – и така го и погребали.

  
КАЛЕНДАРЪТ
на Древната Българска Цивилизация
е най-точният и
най-древният
в света. 

Защо Натанаил
и другите като него клеветят Истинните Православни Християни
че уж били секта, или ерес и с други
лъжливи епитети?

УЗНАЙТЕ ФАКТИТЕ

и вие ще откриете Истинния отговор САМИ!

Светите Братя Кирил и Методий (Българи от Царствения род Дуло) НЕ СА ИЗМИСЛИЛИ НОВА Азбука на Българите а само са направили РЕФОРМА на Азбуката на Древната Българска Цивилизация.